Патриаршеско и синодално Рождественско послание
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
„Днес във Витлеем Христос се ражда от Дева.
Днес Безначалният приема начало и Словото се въплъщава.
Небесните сили се радват и земята с човеците се весели.
Мъдреците поднасят дарове, пастирите проповядват чудото,
а ние непрестанно пеем: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“
(Преп. Йоан Дамаскин)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Дивното славословие, с което ангелското войнство посреща раждащия се в света Син Божи, нашия Господ, Изкупител и Спасител Иисус Христос, е вдъхновило някои от най-прекрасните химни, с които през вековете Отците на Църквата са украсили нашето богослужение. С малко думи, изпълнени с несравнимо по своя смисъл и дълбочината си съдържание, песента на ангелското войнство съгрява и днес сърцата ни с неземна радост: чиста и светла – радост, която превъзхожда всяка друга, която бихме изпитали в нашия скръбен свят. Тази радост, която възвестиха светите Божии ангели на скромните витлеемски пастири, вече две хилядолетия е достояние на всяко вярващо и търсещо Бога сърце. Тя е достояние и на всеки един от нас, изпълвайки ни не само в деня на Христовото Рождество, но и във всички дни и години от живота ни, независимо от изпитанията, през които преминаваме. Тази радост е с нас и днес, когато заедно с цялата Църква ние отново посрещаме идващия сред нас Богомладенец.
Рождественска проповед
- Детайли
- Архиеп. Георги (Вагнер)
…Тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети (1 Йоан 2:8).
В бедната витлеемска пещера се роди Царят на всички векове, "Царството Му не ще има край".
От старозаветните писания знаем как праотците на отредения да се роди Богочовек жадували откровение за Божията слава на земята. „... Покажи ми славата Си“ – се молел законодателят Моисей (Изх. 33:18). А друг пророк възкликва: „О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява…” (Ис. 64:1-2).
Всички тези очаквания намерили своя отговор в тихата тайна на витлеемската нощ: „...Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му...“ (Ис. 9:6). И което е било още закрито в своята дълбина от погледа на пророците, сега се открива пред погледа на новородените с Христос Божии чеда. Наистина, „не ходатай, нито ангел“, а Сам Господ дойде – Сияние на славата и единосъщен Образ на Бог Отец, „Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен“. Сам Той дойде, за да ни спаси и да ни покаже Своята слава.
Приносът на православното богословие на Запад
- Детайли
- Пергамски митр. Йоан (Зизиулас)
Бих желал още в началото да изразя дълбоката си благодарност към декана и към академичното тяло на Института по православно богословие „Св. Сергий Радонежки“ в гр. Париж, Франция, че присъждат на скромната ми личност титлата „doctor honoris causa“. Оценявам този акт като една от най-високите почести, които някога съм получавал, и го възприемам с най-искрено вълнение.
Родоначалниците на съвременното православно богословие
Честта, която ми оказвате в този момент, идва от едно университетско заведение, което в днешно време дава решителен принос за богословието. Какво щеше да бъде богословието днес без заслугите на Георги Флоровски, Сергий Булгаков или Николай Афанасиев, а да не цитирам и други, които преподаваха в този институт?
Първо подреди сърцето, после върви напред
- Детайли
- Архим. Вартоломей Есфигменски
Отговор на въпрос за връзката между тайнствата на изповедта и св. Причастие
Да отида на изповед, за да мога да отида да се причастя, намалява стойността и смисъла и на двете тайнства, когато едното се поставя като предварително условие за другото. Изповедта като тайнство се отнася до това как искам да живея и какъв искам да бъда.
Както всеки човек в ежедневието си може да се мие всеки ден, два пъти на ден, през ден, веднъж седмично – когато пожелае, отива и се мие. Защо? Защото иска самият той да бъде чист. Не за да изглежда чист пред другите. Така, надявам се, постъпваме всички.
Точно същото важи и за изповедта. Изповядвам се. Премахвам нечистотиите, които нося в себе си – онези, които тежат на душата ми. Защо? Защото искам да бъда чист. Не защото трябва да бъда чист. Искам. Харесва ми чистотата. Харесва ми да бъда усмихнат. Харесва ми да бъда мирен. Харесва ми да прегръщам, да прощавам. Харесва ми да се старая.
Литургия, травма и изцеление
- Детайли
- Прот. д-р Алексей Волчков
Съществува устойчива представа за това как е „духовно правилно“ да се участва в православното богослужение. В благочестивата риторика често се повтаря мисълта, че към литургията трябва да се пристъпва едва след вътрешно очистване, освободени от грехове, страсти и лоши помисли. Твърди се, че едва тогава човек става „достоен“ да участва в св. Евхаристия.
Подобна нагласа обаче има манипулативен характер. Тя се използва, за да се подчертае „недостойнството“ на миряните и, обратно, да се изтъкне „достойнството“ на духовниците и йерарсите. Истината е, че никой от нас не идва на литургия в състояние на пълна чистота. Идваме със своите тревоги, съмнения и болка: мислим за войната, за тираните, за съдбата на близките си, за града, от който сме били принудени да си тръгнем, и за това дали децата ни някога отново ще видят своите баби и дядовци…
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
