Отец Ипомоний и Полярният мечок
- Детайли
- Пропан Бутан
Със студа и снега отец Ипомоний някак си бе успял да посвикне, всъщност не се оказа чак толкова студено – напълно съпоставимо с родните подбалкански градчета. А може би и този януари да бе по-топъл. Но още не можеше да свикне със самотата. Вече близо месец се бе установил в Нуук – уж столица, пък хората малко, като в провинциално градче – има-няма 20-на хиляди души. И всеки по своята си работа, всеки бърза да се прибере при семейството си. А отец Ипомоний бе сам. Че още нямаше и къде да служи. Бяха му обещали да се намери сграда, в която поне на първо време да се изгради параклис, но бавно се случваха нещата. А без енорията си отецът се чувстваше осиротял.
Като всяка привечер, облече дебелия кожух и започна разходката си из покрайнините на градчето. Улисан в молитва и размисли, не усети как се е поотдалечил. Но и вятърът премрежваше очите, а залязващото слънце правеше снегът да блести още по-силно. Затова и го видя в последния момент. Аха-аха да го настъпи. Бе легнал на снега и почти се сливаше с него. Всъщност май леко го настъпи.
- О, извинете! – стреснато възкликна отец Ипомоний. Разбира се, той направи това машинално. Нямаше никаква логика да говори на някакъв мечок, пък бил той и толкова грамаден.
Светият човек носи опита на Въплъщението
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Наскоро гледах няколко откъса от поредицата за свети Паисий Светогорец и ми се стори добра. Но все пак си задавам въпроса, как можеш да говориш за божественото, какво ще покажеш? Самата мисъл ме кара да треперя и нямам представа как ще се развият следващите епизоди. Не че хората, които работят по проекта, са некомпетентни, напротив, много от тях искрено желаят чрез този сериал да предложат нещо стойностно. Но тук говорим за присъствието на Бога в човека, за това, че Той обитава вътре в нас и затова е много трудно да се представи това художествено.
Аз всъщност лично познавах отец Паисий, общувахме в продължение на цели четиринадесет години. Тази връзка е оставила в мен дълбоки и неизличими следи. Но аз не подхождам към стареца така, както мнозина днес правят – сякаш реалността около светеца магически се обезсилва и пред нас застава един неестествен образ, натоварен всъщност с нарцистичните идеали на нечие его… Това води до голямо объркване, до степен самата Църква да се изгуби в цялата тази картина. И заедно с нея се губи и светостта. Хората започват да я възприемат като нещо свръхестествено, почти като нещо абстрактно… Това е напълно противоположно на образа, който ние, познавалите отец Паисий, носим в себе си.
Закхей - митарят
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожки
Настъпи втората подготвителна неделя към Поста; днес си спомняме Закхей – митаря. Името „Закхей“ означава „праведност“, „справедливост“. Колко нелепо звучи това име на фона на неговия живот, с каква горчива ирония, навярно, хората си мислели как е наречен този човек и как живее. Всички онези, които са били унизени, ограбени, онеправдани и потискани от него, вероятно са произнасяли името му като оскърбление, като подигравка: как може такъв човек да носи име, означаващо толкова велики и свети неща като праведност и справедливост, когато целият му живот е една подигравка със справедливостта, когато целият му живот е служение на мамона на неправдата?
Но ето че настъпва един час и този човек, чийто живот е бил толкова уродлив, толкова противоречащ на неговото име и на най-дълбокото му призвание, изведнъж се оказва лице в лице със Спасителя Христос. Той пожелава да Го види и заради това не се побоява да се изложи на присмеха и подигравките на своите съграждани: човек, вероятно възрастен, по земному достоен, богат, се покатерва на дърво, защото е нисък на ръст и не може през главите на другите хора да види Спасителя.
Слез от смоковницата!
- Детайли
- Прот. Красимир Кръстев
Днес отново ще се срещнем със Закхей – човек малък на ръст, но не и малък по жажда за спасение. Малък по тяло, но голям по търсене. Грешник по живот, но пример за велико покаяние.
По едно съвпадение днес честваме и паметта на св. Григорий Богослов, който обръща внимание на неговото духовно извисяване. В своето Слово 39, възхвалявайки покаянието, светителят казва: „Христос не се срамува от митаря, нито отблъсна блудницата, нито презря Закхей, малкия на ръст, но голям по желание за спасение. Той се възкачи, за да види, а беше видян; търсеше, а беше намерен; стоеше високо по място, но слезе ниско по дух, за да бъде въздигнат от Този, Който смирява гордите и възвисява смирените.“
Ето тайната на спасението: човек търси Бога, но Бог пръв намира човека. Закхей се изкачи на смокинята, за да види Иисус. Но преди още той да Го види – беше видян така, както Бог вижда всички на тази земя, които търсят истината.
Отец Ипомоний и мисията в Гренландия
- Детайли
- Пропан Бутан
– Благословете, Ваше Светейшество… Ваши Високопреосвещенства, Ваше Преосвещенство…
– Не, не, и той е вече високопреосвещен митрополит, отец Ипомоний… Но сядайте, сядайте.
Отецът неловко се настани на скромния дървен стол пред членовете на Св. Синод, които се бяха вторачили в него. В очите на едни виждаше добронамереност, но други го гледаха изпитателно и с недоверие. Залата бе доста малка. Всъщност не помнеше да я бе виждал до този момент. Явно се използваше само по много особени поводи.
– Повикахме Ви, отец – продължи патриархът – за една важна мисия. Вярваме, че за опитен църковен дипломат като Вас тя няма да е непостижима. Благославяме ви да заминете със специална задача за… (патриархът се наведе към отеца и с приглушен глас каза) Гренландия.
– Гренландия ли?! – слисано възкликна отец Ипомоний. – Но аз не…
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
