Приносът на православното богословие на Запад

Детайли

Пергамски митрополит Йоан (Зизюлас)

22 Декември 2025

Бих желал още в началото да изразя дълбоката си благодарност към декана и към академичното тяло на Института по православно богословие ”Св. Сергий Радонежки” в гр. Париж, Франция, че присъждат на скромната ми личност титлата “doctor honoris causa”. Оценявам този акт като една от най-високите почести, които някога съм получавал, и го възприемам с най-искрено вълнение [1].

Родоначалниците на съвременното православно богословие

Честта, която ми оказвате в този момент, идва от едно университетско заведение, което в днешно време дава решителен принос за богословието. Какво щеше да бъде богословието днес без заслугите на Георги Флоровски, Сергей Булгаков или Николай Афанасиев, а да не цитирам и други, които преподаваха в този институт?

Първо подреди сърцето, после върви напред

Детайли

Архим. Вартоломей Есфигменски

18 Декември 2025

Отговор на въпрос за връзката между тайнствата на изповедта и св. Причастие

Да отида на изповед, за да мога да отида да се причастя, намалява стойността и смисъла и на двете тайнства, когато едното се поставя като предварително условие за другото. Изповедта като тайнство се отнася до това как искам да живея и какъв искам да бъда.

Както всеки човек в ежедневието си може да се мие всеки ден, два пъти на ден, през ден, веднъж седмично – когато пожелае, отива и се мие. Защо? Защото иска самият той да бъде чист. Не за да изглежда чист пред другите. Така, надявам се, постъпваме всички.

Точно същото важи и за изповедта. Изповядвам се. Премахвам нечистотиите, които нося в себе си – онези, които тежат на душата ми. Защо? Защото искам да бъда чист. Не защото трябва да бъда чист. Искам. Харесва ми чистотата. Харесва ми да бъда усмихнат. Харесва ми да бъда мирен. Харесва ми да прегръщам, да прощавам. Харесва ми да се старая.

Литургия, травма и изцеление

Детайли

Прот. д-р Алексей Волчков

05 Декември 2025

Съществува устойчива представа за това как е „духовно правилно“ да се участва в православното богослужение. В благочестивата риторика често се повтаря мисълта, че към литургията трябва да се пристъпва едва след вътрешно очистване, освободени от грехове, страсти и лоши помисли. Твърди се, че едва тогава човек става „достоен“ да участва в св. Евхаристия.

Подобна нагласа обаче има манипулативен характер. Тя се използва, за да се подчертае „недостойнството“ на миряните и, обратно, да се изтъкне „достойнството“ на духовниците и йерарсите. Истината е, че никой от нас не идва на литургия в състояние на пълна чистота. Идваме със своите тревоги, съмнения и болка: мислим за войната, за тираните, за съдбата на близките си, за града, от който сме били принудени да си тръгнем, и за това дали децата ни някога отново ще видят своите баби и дядовци…

Св. Порфирий Кавсокаливийски: Когато намерим Христос

Детайли

Двери

02 Декември 2025

Днес честваме паметта на преподобния отец Порфирий от атонския скит Кавсокаливия. Той прекара по-голямата част от подвижническия си живот в центъра на многомилионния град и там проповядваше с опита и примера си за Христовата любов към всеки един човек. Предлагаме ви превод на негови наставления, запазени в аудиозапис:

Християнинът, когато намери Христос, когато познае Христос, когато Христос влезе в душата му и човекът Го почувства, иска да извика и да го разказва навсякъде, иска да говори за Христос – какво е Христос. Обикнете Христос и не предпочитайте нищо пред Неговата любов. Христос е всичко, Той е изворът на живота, Той е краят на страданията, Той е всичко. Всички красиви неща се случват в Христос.

А когато сме далече от Христос, има тъга, меланхолия, нерви, мъка, спомени за житейски рани, напрежения, тревожни мигове. Христос е нашият приятел, нашият брат, Който ни казва:

Христос в ежедневието

Детайли

Отец Хараламбос Пападопулос

26 Ноември 2025

Продължение на беседата: Св. Паисий Светогорец за тревожността

Свети Паисий казва: Когато видим човек, който страда от тежка тревожност, голяма тъга или дълбока вътрешна липса, макар да има всичко и да не му липсва нищо външно, трябва да знаем, че това, което му липсва, е Бог. И продължава: „Хората, виждаш, понякога им е тежко дори да спят. Мързи ги да се събудят. Мързи ги да ходят.“ И действително има и такива – има хора, които направо ги мързи да станат от леглото. И добавя светецът: „Уморени са да живеят, мързи ги да спят, мързи ги да ходят, всичко им е тегоба. Имаш свободно време? Направи духовните си задължения.“ Имаш свободно време, прочети един от часовете, една молитва от дневния кръг. Прочети малко Евангелие. След като имаш толкова свободно време, направи една молитва. Но човекът отвръща: „Не мога.“ „Добре, направи едно добро дело. Иди в някоя болница, посети някой болен.“ „Не мога. Къде да ходя? И какво да правя, ако отида?“ „Помогни на някой беден във вашия квартал.“ „И това не ме радва…“ И така стоят, свободно време бол, къщи бол, всичко имат, но се измъчват. „Знаете ли колко такива хора има?“, казва свети Паисий. „И се измъчват до там, че накрая и умът им се обърква…“ Ужасно е, но е истина. А ако случайно тези хора дори не работят, а живеят само от имоти – рентиери, които имат доходи без труд, тогава, казва свети Паисий, именно те са най-големите страдалци. Защо? Защото нямат работа, която да занимава ума им. Ако имаха поне някаква работа, малко по-добре щеше да е положението.

Какво ни показва това? Свети Паисий говори тук за една дълбока празнота, за тази т.нар. анхедония, когато нищо не може да ти даде радост. Нищо! Придобиваш всичко, и пак не чувстваш радост. Скучаеш от самото свое съществуване. Това ни напомня за думите на Гьоте: че светът ще загине не от война, а от огромна прозявка – ще ни погълне скуката, духовната леност, акидѝята.