Остави всичко на Бога
- Детайли
- Архим. Варнава Янку
Нашият най-голям измамник сме самите ние, нашето его. То ни преследва, то ни клевети, то ни обърква. С него трябва да се борим. Говорим много за света, но не светът е проблемът. Говорим много за системата, но не системата е проблемът. Нашият най-голям враг е нашият егоизъм, от който биваме преследвани, гонени и оклеветявани. Защото клевета е, когато моето его ми казва: „Тук е животът“, а всъщност тук е смъртта. Клеветник на самия мен е онзи вътрешен глас, който изопачава истината и накърнява връзката ми с Бога. А най-голямата клевета на моя егоизъм е отчаянието, безнадеждността. Най-голямото богохулство срещу Бога е да не повярвам, че жертвата на Христос е била достатъчна, за да бъда спасен, и че трябва и аз да „добавя“ нещо. Отчаянието е най-голямото богохулство срещу Бога. Най-големият удар срещу самите нас и най-тежката клевета, които си причиняваме, е отсъствието на радост, липсата на надежда и и отчаянието.
Новата година не побеждава страха – любовта към Бога го побеждава
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Разговор на Никос Гурарос с Лимасолския митр. Атанасий в предаването „Словото на сърцето“ по телевизия „Пемптусия“ за това как човекът да престане да живее в затвора на страха и да разбере, че времето и тлението нямат последната дума. Никос Гурарос е директор на института „Св. Максим Грек“, един от основателите на дигиталния проект за радио и телевизия „Пемптусия“.
– В днешното ни предаване ще говорим за посрещането на Новата година. Позволете ми да ви прочета нещо. „Светите отци ни казват, че ние, християните, трябва ясно да сме разпознали основните елементи на живота – в ума и в сърцето ни трябва да е ясно с какво се борим, какво се опитваме да преодолеем и какво се стремим да изцелим. Те казват още, че един от най-важните начини, по които християнинът води своята борба, е борбата със страха. Страхуващият се човек има конкретни характеристики. Ако наблюдаваме тези празнични дни, особено около Нова година, чрез новинарските емисии, интернет и други медии, и видим как се описва посрещането на Новата година, ще разберем какво се случва в душата на уплашения човек.
На небесната Рождественска трапеза
- Детайли
- Протойерей Красимир Кръстев
За Рождество Христово
Пред първите хора била положена стълба, по която да се изкачат до небето. Това била задачата за богоуподобяване. Но падението им довело до духовна парализа - тяхна и на целия човешки род. Всяко изкачване било обречено на неуспех. Човекът останал отделѐн долу на земята, а Бог – далече в небето. В целия Стар Завет Бог посещавал Своите люде чрез слова и чудеса. В дъбравата Мамре пък се явил на Авраам като три ангела. Това били така наречените теофании, което означава богоявления. Но теофаниите били само подготвителни лекарства. За да се изцели, тежко болното човешкото естество трябвало да се съедини със здраво такова. А всяка плът вече била поразена... Затова богоявлението било недостатъчно, трябвало боговъплъщение! Божият Син трябвало да стане Син Човечески и да понесе в Себе Си нашите немощи.
Патриаршеско и синодално Рождественско послание
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
„Днес във Витлеем Христос се ражда от Дева.
Днес Безначалният приема начало и Словото се въплъщава.
Небесните сили се радват и земята с човеците се весели.
Мъдреците поднасят дарове, пастирите проповядват чудото,
а ние непрестанно пеем: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“
(Преп. Йоан Дамаскин)
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Дивното славословие, с което ангелското войнство посреща раждащия се в света Син Божи, нашия Господ, Изкупител и Спасител Иисус Христос, е вдъхновило някои от най-прекрасните химни, с които през вековете Отците на Църквата са украсили нашето богослужение. С малко думи, изпълнени с несравнимо по своя смисъл и дълбочината си съдържание, песента на ангелското войнство съгрява и днес сърцата ни с неземна радост: чиста и светла – радост, която превъзхожда всяка друга, която бихме изпитали в нашия скръбен свят. Тази радост, която възвестиха светите Божии ангели на скромните витлеемски пастири, вече две хилядолетия е достояние на всяко вярващо и търсещо Бога сърце. Тя е достояние и на всеки един от нас, изпълвайки ни не само в деня на Христовото Рождество, но и във всички дни и години от живота ни, независимо от изпитанията, през които преминаваме. Тази радост е с нас и днес, когато заедно с цялата Църква ние отново посрещаме идващия сред нас Богомладенец.
Рождественска проповед
- Детайли
- Архиеп. Георги (Вагнер)
…Тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети (1 Йоан 2:8).
В бедната витлеемска пещера се роди Царят на всички векове, "Царството Му не ще има край".
От старозаветните писания знаем как праотците на отредения да се роди Богочовек жадували откровение за Божията слава на земята. „... Покажи ми славата Си“ – се молел законодателят Моисей (Изх. 33:18). А друг пророк възкликва: „О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява…” (Ис. 64:1-2).
Всички тези очаквания намерили своя отговор в тихата тайна на витлеемската нощ: „...Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му...“ (Ис. 9:6). И което е било още закрито в своята дълбина от погледа на пророците, сега се открива пред погледа на новородените с Христос Божии чеда. Наистина, „не ходатай, нито ангел“, а Сам Господ дойде – Сияние на славата и единосъщен Образ на Бог Отец, „Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен“. Сам Той дойде, за да ни спаси и да ни покаже Своята слава.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
