Новината на Рождество Христово
- Детайли
- Иван Димитров
За Рождество Христово се пишат много текстове из всякакви медии, особено по християнските сайтове. Едни са богословски, т. е. повече или по-малко научни, други са популярни, трети пресъздават традиции и обичаи. Припомнят се исторически спасителни истини, изясняват се смисли и символи, дават се съвети и препоръки. Въобще нравствено-просветна дейност кипи чак до горния ръб на нашата способност да поемем и осъзнаем цялата тази осведомителна лавина.
Има и такива материали, които не просто критикуват, а заклеймяват – и то не някакви неверници или еретици, ами самите християни (другите, разбира се), че и свещенослужителите начело с патриарха. Макар в дългия си живот никога да не съм чул някой от тези хора (от дякона до патриарха) да твърди, че е безгрешен, те по подразбиране са на мушката на будната християнска публицистична мисъл и остро перо. Тъй че нито Рождество, нито Възкресение, нито гредата в нашето око могат да спрат желанието ни да посочим сламката в окото на другите.
Св. Антоний: Бог не помага на онзи, който отхвърля Божията воля
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от Писмо двадесето (Първа част)
ПИСМО ДВАДЕСЕТО (Втора част)
Разберете добре, че дните на вашия живот са твърде малко на брой. През тези дни обаче ние можем да се обърнем към Господа, като се откажем от греховете си от страх да не би нашето отминаване от този свят да стане ненадейно. В действителност ние виждаме, че тези, които си отиват, не се връщат при нас. Ние също не очакваме тяхното завръщане, но се надяваме да ги последваме. Това наистина е невъзвратимо за всички човеци в този свят от началото до края.
Мои възлюбени, затова никой да не се хвали със своето незнание, казвайки: „Победих моя събрат и няма да му се размине“. Всъщност този, който казва това или си го мисли, нека знае, че дава достъп на смъртта в своята душа. Неговото наследство ще бъде мястото на плача и скърцането със зъби – там, където червеят не заспива никога и огънят не угасва.
Като знаем това, мои възлюбени, да се борим, докато сме в това тяло и да лекуваме раните на нашата душа, преди времето да ни се е изплъзнало. Нека тези думи бъдат издълбани в нашия ум и да ги прилагаме, преди душата да се е разделила от тялото, защото нашият Господ, Който е справедлив Съдия, ще изпрати Своите служители; те ще хванат душата и ще я отделят от тази кална къща.
Свети пророк Даниил – желаният от Бога мъж
- Детайли
- † Лерински митрополит Августин
Образци на желания (проповед за празника на св. пророк Даниил)
„Защото си мъж желан“
(Дан. 9:23)
Ние почитаме, чеда мои, светия пророк Даниил. Трябва ли да го хвалим? Той няма нужда от нашите похвали. Църквата го възхвалява с красиви думи. Той е наречен „най-ярка звезда“, „най-бляскаво слънце, славен сред пророците“, „най-съвършен стълб на учението“, „основа на света“, „далекоглед на Духа“, т. е. телескоп, с който той е съзрял какво ще се случи в бъдеще. Той е видял падането на престоли и царства, видял е известните „седемдесет седмици“ (Дан. 9:24) и накрая е видял славното царуване на „Човешкия син“ (Дан. 7:13-14), което „не ще има край“ (Лука 1:33).
Пророк Даниил е възхваляван не само от авторите на химни на земята, но и от небесните ангели.
Той е възхваляван – уникален случай! – от самия архангел Гавриил, който „слезе от небето, за да каже на Богородица: Радвай се!“ (Акатист, първи икос). Архангелът получил заповед да дойде и при Даниил. И като дошъл, намерил го да плаче. Светиите не се смеят, те плачат, но в техния плач има райска радост. Та Даниил плачел.
- Защо плачеш, Данииле?
- Плача за лошите свещеници, за нечестивите властници, за греховете и бедствията на моя народ…
Даниил плачел, постел, будувал, молел се. Гавриил го намерил в това състояние и му казал:
- Не плачи, Данииле. Защото от всички само на тебе Бог ще разкрие Своите тайни, ти ще видиш бъдното да се сбъдва. И го заслужаваш, защото си „мъж на желанията“ (Дан. 9:23).
Какво ли означават тези две думи?
Св. Антоний: Отхвърляйте от себе си всички злонамерени мисли
- Детайли
- Св. Антоний
Продължение от Писмо деветнадесето
ПИСМО ДВАДЕСЕТО (Първа част)
До многообичния ми в Господа и достопочтим Пафнутий – мир на тебе!
Преди всичко се моля за твоето спасение, а така също и за спасението на всички души, които ти се подчиняват и търсят с тебе името Господне, както и за всички, които се обръщат към тебе с мир заради нашия Господ Иисус Христос.
Нашият Господ Иисус Христос ще дарува истинския покой в Царството небесно на тези, които осигуряват покой за душите на техните отци. И знайте това всички: ако някой даде покой на един от служителите Господни, макар и само с чаша вода, той няма да загуби своята награда, както казва нашият Господ със Своите пречисти уста: „И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си“ (Мат. 10:42). За тези, които оскърбяват учениците и ги съблазняват чрез лошото си поведение, Той казва също: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина“ (Мат. 18:6). Спасителят казва още: „И с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ (Мат. 7:2).
Разговор за ядрения апокалипсис
- Детайли
- „Новая газета – Европа“
Интервю с дякон Андрей Кураев на главния редактор на „Новая газета – Европа“ Кирил Мартинов за това как и защо в Русия и в частност в православните среди стана приемливо и „нормално“ да се говори за използването на ядрени оръжия срещу „сатанинския Запад“.
- Първият въпрос е свързан с новинарската среда, в която се намираме всички ние. Защото през последните години, вероятно с усилията на руската телевизия, се нормализира идеята, че Русия има право да използва ядрено оръжие срещу въображаемите си врагове. Какво да кажем на хората, вслушващи се в тази пропаганда? Понякога се сблъсквам с привърженици на ядрената война. Казват, че дори в обкръжението на руския диктатор, президента, има такива хора – Михаил Ковалчук е един от тях. Те мислят, че като цяло няма да се случи нищо особено, нищо страшно – просто ще покажем, че сме много страшни, силни, могъщи, но от това земята няма да се срути, няма да настъпи никаква катастрофа, дори ядрената зима не е страшна. Бих искал да попитам как да спорим с тези хора, ако допуснем, че те, поне някои от тях, може би искрено се заблуждават и то не за последствията от ядрен удар, а по принцип за моралната допустимост на подобен род действия.
- Когато атомното оръжие става нещо не толкова страшно, това го прави по-привлекателно. По-лесно е да се преодолее морално-психологическата бариера и да се натисне ядреният бутон, но после следва ескалация. След малките ядрени заряди следват все по-сериозни. Уви, логиката на войната тук е неизбежна и доказана през вековете.
| Словото стана плът |
|---|












