Обновяването на вярата след войната

Детайли

Прот. Андрей Кордочкин

16 Ноември 2024

За да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.
И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.
(1 Кор. 12:25-26)

Отговорността на Московската патриаршия за продължаващата руско-украинска война е очевидна. Също толкова очевидна е и кризата, в която тя ще се окаже след края на войната и падането на режима на Путин. Сливайки се с този режим, Московската патриаршия неизбежно ще сподели последиците от неговия крах.

В същото време е очевидно и друго. Русия ще остане в една или друга конфигурация, така както обществото на вярващите ще остане в нея. Тази общност, бидейки разделена, подобно на самото руско общество, до голяма степен ще остане резерват, в който ще се съхраняват и консервират доктрините на Путин.

Каква ще бъде ролята на Църквата в новото общество? Има ли тя друга възможност, освен да се превърне в изолирано място на прокажени, което напълно се е дискредитирало и е загубило всякакво морално право на присъствие и участие в обществения живот?

Струва ми се, че това не е единственият възможен вариант. Ако обаче църквата се върне към това, което е по природа, ще бъде възможно да се върне само през вратите, през които е излязла.

Служба за преп. Арсений Кападокийски

Детайли

-

11 Ноември 2024

Преподобният Арсений е почти съвременен светец, живял до 1924 г., а е признат за светец през 1986 г. Той се е родил в Кападокия, в селото, където след време се е родил и преподобният Паисий Светогорец. В тази област през вековете се е запазила многобройна християнска общност. Макар и загубили гръцкия език, който е достигнал до славни върхове през 4 в. по време на видните кападокийци – Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисенски и др., християните са учили и са практикували вярата си с помощта на турския език.

Арсений остава сирак в ранна възраст и развива склонност към уединение и молитвен живот. Става монах и е ръкоположен за свещеник на родното си село. Бил е мъдър духовник, изпълнен с любов към хората. Бил е почитан еднакво от християните и от мюсюлманите, които също са идвали при него за молитвена помощ, защото са виждали светия му живот. А и действително са получавали помощ от Бога в нуждите и страданията си. Никога не е взимал пари от хората и е обичал да казва: „Вярата ни не се продава!“. При размяната на населението през 1924 г., заедно със съселяните си, отива на о-в Керкира (Корфу) в Гърция, където на 10 ноември с. г. се упокоява в Господа.

Църквата трябва да е така безсилна, както е Бог

Детайли

Митр. Антоний Сурожки

09 Ноември 2024

Политическият конформизъм отдавна е болест на Руската църква. Още преди революцията църквата и държавата са били в една хармония, при това не винаги благоприятна за църквата. След революцията църквата замлъкна. В периода на потисничество и крайни преследвания никой не си позволяваше да се изказва политически.

Църквата не може да принадлежи на никоя партия, но в същото време тя не е нито безпартийна, нито надпартийна. Тя трябва да бъде гласът на съвестта, просветлен от Божията светлина. В едно идеално състояние църквата трябва да може да каже на всяка партия, на всяко течение: това е достойно за човека и Бога, а това не е достойно за човека и Бога. Разбира се, това може да се направи от две позиции: или от позицията на силата, или от позицията на пределна безпомощност. А на мен ми се струва, и съм дълбоко убеден в това, че църквата никога не трябва да говори от позицията на силата. Тя не бива да бъде една от силите, действащи в тази или онази държава, тя трябва да бъде, ако щете, толкова безсилна, колкото е Бог, Който не принуждава, Който само призовава и разкрива красотата и истината на нещата, Който не ги налага, и да бъде като нашата съвест, която ни подсказва правдата, а ни оставя свободни да се вслушаме в истината и красотата или да се откажем от тях.

Св. Антоний: Чрез радостта по Бога душата се разгръща

Детайли

Св. Антоний Велики

07 Ноември 2024

Продължение от Писмо седемнадесето

ПИСМО ОСЕМНАДЕСЕТО

Мои възлюбени чеда, знайте, че отначало, кога­то душата не е изпълнила заповедта, попаднала е в на­рушение, поради което всички души занапред са били от­насяни в ада, както казва апостолът: „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:22). Тогава Бог се е смилил, взел е нашата плът, което е неизповедима тайна, и е изпълнил целия промисъл за нашето спасение. Той е слязъл в ада, пле­нил го е и е извел всички души, които са били задържани в не­го, като ги е изтръгнал от властта на дявола. Онези, ко­ито не са Го послушали, Господ е оставил в тъмнината по Негова заповед, а не по силата на дявола, до ужасния ден на съда. Тези, които с цялото си сърце са Му се подчинява­ли, слушали са и са изпълнявали божествените заповеди, Той е завел на небето – там, където е раят.

И тъй, това, което е предизвикало тяхното възлизане на небето, е бил невидимият огън, топлината на добрите дела, който е бил запален в техните сърца. За да разберем по-добре това, нека да видим на какво прилича душата, обхваната от божествения огън. Тя наподо­бява на птица, която с двете си крила лети и се издига към небесните висини, понеже единствена от всички творения притежава крила. Крилата на душата, която се е отдала на Бога, са силата на божествения огън, чрез който тя може да се издигне към небесните висини. Ако обаче загуби тези крила, тя не може да се издигне във въз­духа, понеже е изгубила силата на този огън. Тогава ду­шата остава объркана, както и птицата, лишена от крила, не може повече да лети.

Именитият бедняк и безименният богаташ

Детайли

Свещ. Красимир Кръстев

03 Ноември 2024

Проповед за Пета неделя след неделя подир Въздвижение

В последните години притчата за богаташа и бедния Лазар стана особено актуална за България. Причината е, че у нас почти изчезна средната класа. В книгата Притчи четем една молитва на пророк Агур, която за себе си наричам молитва за средната класа: „Отдалечавай от мене измамата и лъжата, не ми давай беднотия и богатство. Храни ме с хляба, който ми се полага, та да не би да се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „Кой е Господ?“; да не би да обеднея, да започна да крада и да оскверня името на своя Бог“ (Притч. 30:8-9).

Богатството и бедността са две крайни състояния, опасни за вечното спасение. По-опасно обаче е първото и днешното евангелско четиво (Лука 16:19-31) ясно го потвърждава. В притчата са представени двама души, единият от богатата прослойка, другият – от най-окаяните и нисшите. Господ подчертава крайностите в техния външен вид (пурпур и скъп лен тук – струпеи там) и тяхната храна (богата трапеза – трохи). Не е изненадващо, че бедният умира пръв. Богатите винаги имат повече възможности за здравни грижи. Но дългият живот не винаги е белег за Божието благоволение към някого, а често е израз на Божието дълготърпение към него. Но и богатите не векуват. Смъртта, казват, е великият изравнител. Но и това е относително. Равенството е само в това, че телата и на двамата отиват на едно и също място – в земната пръст. Оттук нататък започва голямото раздалечаване.