Св. Антоний: Любовта прогонва страха
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от „Животът и смъртта зависят от нашия ближен“
17. Старци дошли един ден при авва Антоний. С тях бил и авва Йосиф. Старецът пожелал да ги изпита и им предложил една дума от Св. Писание. И всеки говорел според това, което могъл. Старецът обаче казвал на всеки: „Ти не откри смисъла на думата“. На последния от всички, авва Йосиф, казал: „А ти как обясняваш тази дума?“. Оня му отговорил: „Не зная“. Тогава авва Антоний рекъл: „Наистина авва Йосиф откри пътя, понеже каза: не зная“.
18. Братя дошли от Сетия при авва Антоний. Като се качили на кораба, за да отидат при него, те попаднали на старец, който желаел да стори същото. Братята обаче не го познавали. Седнали в кораба, те си разменяли последователно думи от Св. Писание, от отците или думи, свързани с ръчните им трудове. Старецът пък мълчал. Когато пристигнали, Антоний им казал: „Вие намерихте в лицето на този старец добър спътник“. А на самия него рекъл: „Авва, ти намери добри събратя“. Старецът отговорил: „Несъмнено те са добри, но тяхното жилище няма врата и всеки може свободно да влезе в обора и да отвърже осела“. Той казал това, понеже братята си говорили за всичко, което им идвало на устата.
19. Братя посетили авва Антоний и му казали: „Кажи ни как можем да се спасим?“. Старецът им отвърнал: „Четете ли Св. Писание? То ще ви отговори най-добре!“. „Но ние искаме да чуем тебе, отче!“. Тогава той им отговорил: „Евангелието казва: ако някой те удари по дясната страна, обърни му и другата“. „Не можем да направим това“. „Ако не можете да си обърнете и другата страна, то поне понесете да ви ударят само по едната“. „И това не можем да сторим“. „Ако ли и това не можете да направите, не отвръщайте на злото, което сте получили“. „И това също не можем да сторим“. Тогава старецът казал на своя ученик: „Приготви им малко каша от брашно, защото са болни. Ако вие не можете онова и не искате това, какво мога да сторя за вас? Вие се нуждаете от молитви“.
Глава двадесета. Да живее нехайният монах
- Детайли
- Монах Михаил (Хаджиантониу)
Продължение от Глава деветнадесета. Оскар Уайлд: „Ако искаш някой да ти каже истината, дай му маска“
„Любов означава да простиш и да бъдеш добър, но не сляп и глупав.
Да останем бездейни пред злото, което вилнее около нас,
е все едно да се отъждествим с него и да подадем ръка за помощ на негодниците“
Николае Щайнхарт, Дневник на щастието[1]
С „добрите помисли“ е свързана и известната история за един нехаен монах, който на смъртното си ложе бил много щастлив. Братята в манастира го попитали:
- Как умираш радостен, след като живя толкова нехайно?
И той отговорил:
- Защото никого не съдех в живота си, а Христос е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Така че и мене ще ме прибере в рая без да ме съди.
С тази история са възпитани поколения монаси и монахолюбиви християни през вековете. Поначало тя съдържа голямо противоречие, което с нищо не може да се преодолее. Един небрежен монах е канонизиран и прославен. Този безгрижен монах е толкова достоен за завист, че сигурно на небето му завиждат и Антоний Велики, и Василий Велики.
Народният съд – „Долу любовта към ближния!“
- Детайли
- Венцислав Каравълчев
Днес се навършват осемдесет години от издаването на първите смъртни присъди на т. нар. Народен съд – 1 февруари 1945 г. Денят е обявен за възпоменателна дата за жертвите на тоталитарния режим у нас. Българската православна църква е единствената от поместните православни църкви, която все още не е канонизирала нито един християнин, станал жертва на терора на комунистическата държава. Публикуваме откъс от книгата „Репресивната политика на комунистическата власт срещу Православната църква (1944-1964 г.)“ на Венцислав Каравълчев.
… След месеца на произвола – септември 1944 г., държавата решава да придаде известна легитимност на репресиите. В началото на октомври 1944 г. е гласувана Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за влизане на България в световната война срещу съюзените народи.[1] С нея се оправдават както вече извършените убийства, така и предстоящите нови такива. Едни от първите осъдени духовници по тази наредба са архим. Йосиф (Диков) – началник на Културно-просветния отдел на Св. Синод, архим. Стефан (Николов) – главен редактор на Църковен вестник и архим. Николай (Кожухаров) – ректор на Софийската духовна семинария. Те са обвинени, че по покана на немското правителство през лятото на 1943 г. са разгледали масовите гробове във Виница, (дн. Украйна) на избити от съветската власт в периода 1937-1938 г. невинни хора и са подписали документ за това, с което са допринесли дейно и съществено за провеждане политиката на тогавашното българско правителство.[2] Те получават присъди строг тъмничен затвор, отнемане на имуществото и гражданските им права. Това дело е само началото на втората част от вече узаконения погром, който комунистите с т. нар. Народен съд осъществяват върху Църквата.
Православие и мисия
- Детайли
- Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)
Историята доказва, че съзнанието за църковния призив за мисия винаги е живо в Православната църква. Въпреки това, външни фактори, каквито са османската окупация на Балканите, която продължи петстотин години, комунистическата власт през 20 в., емиграцията в страни, където господстваха други религиозни възгледи, принудиха православните – за да запазят вярата си – временно да се затворят в себе си и да формират до известна степен затворени общности. Тази тактика, понятна и навярно необходима, с времето се превърна в традиция и често получаваше форма на изолационизъм. Сред мнозина обаче вече се наложи убеждението, че безразличието към вселенската мисия на Църквата е равносилно на отричане от самото православие.
Мисията – безусловният дълг на православните
А. Католичност и апостоличност – същностните елементи на православната еклисиология
„Вярвам в една, света, вселенска (католична) и апостолска Църква“ – непрестанно повтаряме на почти всички богослужебни последования. Това е изповедание, което епископите дават публично преди своята хиротония.
За (не)очакваното страдание
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
За св. Ефрем Сириец и за поуките от неговия духовен опит
Днес ще потърсим поуките в една история от 4 век сл. Хр., историята на едно нещастие, което сполетяло добър младеж от Сирия. Страдание, което изглеждало колкото неочаквано, толкова и несправедливо, но превърнало добрия младеж във велик певец на покаянието - свети Ефрем Сириец.
Веднъж родителите на Ефрем го изпратили по работа извън града. Увлечен в мечти и размисли, младежът замръкнал на полето. Един овчар го поканил да пренощува при него на открито при стадото му. Ефрем приел. Вечерта овчарят се напил и дълбоко заспал. През нощта дошли вълци и отвлекли няколко овце. На сутринта пристигнали стопаните на стадото и като узнали за загубата, не повярвали, че е имало вълци, но обвинили Ефрем, че той е скроил открадването на овцете. Овчарят, за да не бъде обвинен от стопаните в немарливост, поддържал това обвинение. Закарали Ефрем при съдията. "Точно в това време, разказва св. Ефрем, докараха някого, хванат в прелюбодеяние с една жена, която успяла да избяга. Съдията, като отложи разследването за друг път, нареди да откарат двама ни в затвора. Там сварихме един селянин, затворен за убийство. Но нито доведеният с мене беше прелюбодеец, нито селянинът беше убиец, както и аз не бях крадец на овце. Като доказателство по делото на селянина беше докарано мъртвото тяло на убития, по моето дело – овчарят, а по делото на прелюбодееца - мъжът на виновната жена."
| Словото стана плът |
|---|













