Дверите на поста се разтвориха
- Детайли
- Прот. Леонид Грилихес
Скъпи братя и сестри!
Току-що отслужихме вечерната, която ни въвежда във Великия пост. Дверите на поста се разтвориха. И за да влезем в него, в началото измолваме прошка един от друг.
В руския език съществува забележителен израз: „Прости ми заради Христос!“. Прости ми не защото съм добър, не защото съм заслужил или съм достоен за прошка, а заради и в името на Христа. Всяка наша обида оскърбява Христос и не Му позволява да се приближи до нас. Докато задържаме обидата, докато се намираме в конфликт с ближния, Господ не може да бъде с нас. Но така също и ние, които сме свързани с взаимни претенции и недоброжелателство, не можем да се движим към Бога.
Господ казва: „… дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). И веднага след това св. апостол Петър идва при Иисус и Го пита: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, когато съгрешава против мене?“ (Мат. 18:21). Ако тези двама или трима дойдат в храма и не са готови да си подадат ръка, Христос няма да бъде между тях. „Ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред жертвеника, и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди, и принеси дара си. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница…“ (Мат. 5:23-25).
Неделя на прошката
- Детайли
- Прот. Леонид Грилихес
Скъпи братя и сестри!
Днес е последният ден преди Великия пост. И днес, в навечерието на дългия четиридесетдневен път, Църквата предлага своето последно наставление, своето напътстствено слово. Това слово е за прошката.
Днес четем Глава 6 от Евангелие според Матей, където веднага ни се казва: „… ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15).
Това са ст. 14 и ст. 15 от глава 6. А ако погледнем малко по-нагоре, ще видим, че призивът за прошката идва непосредствено след молитвата „Отче наш“. Господ дава на Своите ученици тази единствена молитва. Тя съдържа седем прошения: 1) да се свети Твоето име; 2) да дойде Твоето царство; 3) да бъде Твоята воля; 4) насъщния ни хляб дай ни днес; 5) прости ни дълговете (т. е. греховете), както и ние прощаваме на нашите длъжници; 6) не ни въвеждай в изкушение; 7) избави ни от лукавия.
Бог говори чрез събитията в живота ни
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение на "Как мракът става светлина, според свети Порфирий"
Светите отци на Църквата, осъзнавайки вътрешния мрак и противоречията в човека, предлагат различни пътища за изцеление. Съществуват много духовни методи за освобождаване от страстите и преодоляване на тъмните страни на нашата природа. Но свети Порфирий въвежда нещо ново. Разбира се, неговият подход стъпва върху светоотеческата традиция, но в същото време предлага една различна форма на духовна борба. Той сам я нарича „безкръвният път“.
Обикновено сме свикнали да мислим, че за да се освободим от страстите, трябва да воюваме с тях пряко. Трябва да ги атакуваме челно, да ги ударим право в сърцето, да влезем в жестока битка със своите слабости. Но свети Порфирий предлага друг начин. Той ни показва един различен път...
Важно е да разберем, че той не отхвърля традиционния път на духовна борба. Не казва, че пряката битка със страстите е грешна или ненужна. Напротив – той я уважава дълбоко. Дори признава, че сам е преминал през този път и че за много хора това е необходим начин на духовен подвиг. Но свети Порфирий казва: "Има и един по-кратък, по-пряк път." Той го нарича „безкръвната“ или „мирната“ борба.
Какво означава това?
Моето познанство със стареца Ефрем
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
На 27 февруари се почита паметта на съвременния светец преп. Ефрем Катунакийски, канонизиран от Вселенската патриаршия през 2020 г.
Мисля, че както с Бога всеки човек развива една различна и неповторима връзка, понеже самият човек е уникален и неповторим, така и когато общуваме с някой старец, всеки от нас има своя неповторим и различен опит с него. Един старец може да има хиляда послушници. Тези хиляда души, всеки един от тях, има своя различна и несравнима с другите връзка със стареца. Ако попитате всекиго от тях, ще установите странен факт: всеки има лична връзка, лично мнение, лично впечатление за този старец, за Божия човек.
Всички те чувстват стареца като свой, чувстват, че старецът им предава себе си изцяло – така, както по време на св. Литургия се причастяваме само с една частица от св. Хляб на божествената Евхаристия, но това не е частица от Христос, а е целият Христос! Той присъства изцяло в това множество народ, който се причастява, в едната вселенска Христова църква по целия свят. Така и всеки от нас, когато общуваше със стареца Ефрем, според душевната си сила и разположение и според състоянието, в което се намираше, преживяваше в душата си своя опит от неговото присъствие.
Как мракът става светлина, според св. Порфирий
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Темата, която избрахме днес за обсъждане, засяга всички ни, защото е свързана с истината за нашето съществуване и душата ни.
Казвам „истина“, защото вярвам, че всеки, който води духовна битка, понякога стига до момент, в който не се разпознава. С други думи, често в живота си усещаме, че искаме едно, но постъпваме по друг начин.
Често усещаме, че мислим едно, но накрая постъпваме по различен начин. В резултат, не разпознаваме себе си и не разбираме как сме направили определени избори, изпадайки понякога в слабости и големи грехове. Така започваме да осъзнаваме, че в нас може би съществува и друг, непознат наш „аз“.
Свети Порфирий казваше, че вътре в нас живее „другият аз“ – скритият, противоположният. Той често ни препъва в ежедневието, като ни отклонява от правилния път. По-нататък ще разгледаме някои от съветите на свети Порфирий, които могат да ни помогнат в нашия духовен път.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
