„През онази година Христос не възкръсна“
- Детайли
- Наталия Влашченко
Отец Андрей Кордочкин – протойерей, богослов, църковен историк, бивш клирик на Испано-португалската епархия на РПЦ. През февруари 2022 г. подписва обръщение на духовници от Руската православна църква с призив за помирение и прекратяване на войната. След донос от „енориаши“ през 2023 г. му е забранено да служи. В момента е в клира на Белгийската митрополия на Константинополската патриаршия. Интервюто е с журналистката Наталия Влашченко за нейния подкаст „Власть vs. Влащенко“ в навечерието на Възкресение Христово.
- Когато 160 вярващи – „Ваши“ вярващи – написаха доноса срещу Вас, в този момент не се ли почувствахте самотен?
- А защо решихте, че това са мои енориаши? Това писмо беше инициирано от човек, когото никой не беше виждал в нашия храм преди началото на войната. Този човек се появи няколко месеца по-късно и беше напълно очевидно, че действията му са били координирани със съответните служби. Започна да крещи от името на всички: „Ние сме руснаци, ние сме православни, ние сме вярващи“. Подписите се събираха мащабно в социалните мрежи, из цялата страна, т. е. мога да кажа, че от хората, които подписаха доноса, може би двама-трима бяха наши действителни енориаши и още няколко, които просто знам кои са. Повечето от хората, подписали писмото, всъщност дори не знаеха кой съм аз. И аз не знам кои са. Но поне станаха ясни правилата на играта.
Защо не се обикаля храмът на Великден
- Детайли
- Иван Димитров
Днес един опитен свещеник в социална мрежа си позволи да посъветва поне имащите достъп до профила му, че на Великден (в среднощната пасхална, възкресна служба) не се обикаля храмът, както за съжаление на много места го правят поне само хората. Условно да ги наречем богомолци, макар че в християнското разбиране богомолци са хората, които участват в богослужение, ръководено от свещеник. А въпросните обикаляния не се ръководят от свещеник, те са „самосиндикални“. И го правят, защото лани така са го правили, по-лани пък някои техни познати са го правили, както и по-по-лани.
Наистина, стана традиция да се обикаля храмът след обявяването на Христовото възкресение в полунощ (някъде по обективни причини може да не е точно в полунощ, но не в часа е проблемът). При това някои (полу)познавачи на църковните книги заявяват (както и днес в коментар към препоръката на въпросния свещеник): в църковния типик (книгата за реда на богослуженията) пишело, че се обикаля храмът.
Каква е истината? Да, в обясненията за среднощната служба се споменава два пъти за лития, но няма и намек за обикаляне на храма.
Патриаршеско и синодално пасхално послание 2025 г.
- Детайли
- Св. Синод
Христос воскресе!
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Вестта за Възкресението на Сина Божий е радост за човешкото сърце. Нашето свидетелство за Победителя на смъртта, разпнатия и възкръснал наш Господ и Спасител Иисус Христос, е свидетелство на радостта, на вярата и надеждата. А затова и проповедта ни за Христовото Възкресение е проповед за тържеството на живота – за победата, която е била удържана, заради нас, от нашия Бог и Творец, Който е Самият Живот и единствен Източник на живота. Който от любов сътвори света и човека и Който – отново в изява на Своята безпределна любов – стана и нашият Спасител от греха, тлението и смъртта (срв. Йоан. 3:16; 10:10). В Деня на Възкресението ние прославяме победата на Живота.
Вярата на Църквата в чудото на Възкресението е вяра, която се основава на лично свидетелство. Гласът на Църквата и до днес е гласът на жените-мироносици – тези първи свидетелки на Възкресението. Това е и гласът на светите апостоли, които в продължение на четиридесет дена след Пасха общуваха с възкръсналия Спасител и станаха „очевидци на Неговото величие“ (2 Петр. 1:16). Това е гласът на свети апостол Тома, който след като се увери лично в истинността на Възкресението изповяда: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан. 20:28). Това е гласът на всички светии, които с Христовата благодат победиха в борбата с греха и станаха причастници на Христовото възкресение. Това е гласът на светата Църква, която и днес не престава да благовести и да проповядва Евангелието на царството Божие достъпно за всички човеци, чрез вярата във Възкръсналия Спасител и живот по Неговите заповеди.
Христовата Пасха свидетелства за Божията любов към нас
- Детайли
- Архиеп. Георги (Вагнер)
Христос воскресе!
На Кръста се извърши Великата жертва на Любовта. Христос, „понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“ (Иоан 13:1). Той умря за нас, за да възкръснем ние с Него.
В ранната пасхална утрин, когато беше още тъмно, Мария Магдалина дойде при гроба и видя, че камъкът, който го закрива, беше преместен. И гробът се оказа празен. Празният гроб е знамение на победата на Разпнатия над смъртта. Но Мария още не разбираше това. В душата ѝ все още беше мрачно. В смущението си тя реши, че някой е взел тялото на Господа от гроба и не се знае къде Го е положил (виж: Иоан 20:13 – бел. прев.). В обичта си тя се опитваше да търси Господа като мъртъв. Но я срещна Живият Господ, победил смъртта. Той се обърна към нея с думите: „Защо плачеш? Кого търсиш?“. И Възкръсналият разкри Себе Си, като я назова по име: „Марийо!“. И ѝ говори за предстоящото Си възхождане при Небесния Отец, за да приготви път за всички Свои братя в дома на Отца.
На Пасха Христова ние празнуваме изпълнението на древното пророчество: „Смъртта ще бъде погълната навеки и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица…“ (Ис. 25:8). Подобно на Мария Магдалина, и в нашето време много човешки души страдат и се оплакват, че враговете на евангелската истина са „взели Господа“ от тях, че са им отнели светлината, радостта и смисъла на живота… Ала Господ е близо. Възкръсналият стои пред вратата на човешките души и чука, нужно е само да внимаваме за Неговия глас и да Му отворим вратата.
Сряда и петък – ангелите, които ни пазят
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
„Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат“ (Рим. 12:15). Тези думи на св. апостол Павел са призив към дълбоко съчувствие, емпатия. Емпатията е нещо повече от симпатия. Ако симпатията е благоразположеност към другия, то при емпатията имаме причастност и съпреживяване. Имаме силна прегръдка! У всички народи прегръдката се явява видим израз на максимално приближаване на две сърца, на желанието им да се слеят в едно, да чувстват и преживяват общо както радостите, така и скърбите.
Но не всеки човек осъзнава, че Божията любов също е една прегръдка. На Кръста Христос простря ръце, сякаш да прегърне всеки човек на тази земя. За прегръдката обаче трябват двама, защото любовта никога не е едностранно отношение. Пълното Божие себеотдаване изисква нашето пълно себеотдаване. Христовият Кръст изисква нашия кръст. А когато разпъваме своето его, ние прегръщаме Христос.
Такава любов плаши дребните души, те винаги пресмятат ползите и щетите; искат небесни блага, но без да се лишават от земни наслади. И винаги пропускат истинския живот. Затова нека чуят един великан – св. апостол Павел, който заявява: „Разпънах се с Христос и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божи, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:20)
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
