Сряда и петък – ангелите, които ни пазят
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
„Радвайте се с ония, които се радват, и плачете с ония, които плачат“ (Рим. 12:15). Тези думи на св. апостол Павел са призив към дълбоко съчувствие, емпатия. Емпатията е нещо повече от симпатия. Ако симпатията е благоразположеност към другия, то при емпатията имаме причастност и съпреживяване. Имаме силна прегръдка! У всички народи прегръдката се явява видим израз на максимално приближаване на две сърца, на желанието им да се слеят в едно, да чувстват и преживяват общо както радостите, така и скърбите.
Но не всеки човек осъзнава, че Божията любов също е една прегръдка. На Кръста Христос простря ръце, сякаш да прегърне всеки човек на тази земя. За прегръдката обаче трябват двама, защото любовта никога не е едностранно отношение. Пълното Божие себеотдаване изисква нашето пълно себеотдаване. Христовият Кръст изисква нашия кръст. А когато разпъваме своето его, ние прегръщаме Христос.
Такава любов плаши дребните души, те винаги пресмятат ползите и щетите; искат небесни блага, но без да се лишават от земни наслади. И винаги пропускат истинския живот. Затова нека чуят един великан – св. апостол Павел, който заявява: „Разпънах се с Христос и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божи, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Гал. 2:20)
Църквата срещу забравата: памет, предателство и идеология
- Детайли
- Двери
Разговор на Златина Каравълчева с Цветомира Антонова за атентата в катедралния храм „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г. Цветомира Антонова е историк, специалист по светска и църковна история от междувоенния период на България (1918-1941).
- Защо темата за атентата в храма „Св. Неделя“ на Велики четвъртък 1925 г. е важна за Църквата? Само мястото и времето на неговото извършване ли прави темата „църковна“? Атентаторите решават да наложат своя дневен ред на държавата и да определят нейната съдба именно в сакралното пространство на храма. Това случайност ли е?
- Извършването на атентата под купола на храма няма как да бъде случайност, защото самият замисъл с убийството на ген. Константин Георгиев е свързан с това, че на опелото му ще бъде събран целият елит на държавата – политически, военен и църковен. Затова и изборът на мястото за атентата, както и неговото изпълнение, са част от перфиден сатанински замисъл, както това се отбелязва и в църковните документи. Организаторите са знаели, че именно в този момент и на това място ще поразят сърцевината на българската държавност, която за тях е носител на враждебна идеология. А Църквата в онзи период, много повече от днес, е част от идеята за държавността. В този смисъл атентаторите са направили осъзнат и идеологически мотивиран избор, което и дава основание тяхното злодеяние да се определи като дело на родоотстъпници и вероотстъпници.
Христос превърна Своята смърт в място на среща с човека
- Детайли
- Архим. Захариас (Захару)
Беседа, произнесена от о. Захариас в манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Великобритания, на 13 април т. г. – Вход Господен в Йерусалим
Палмова неделя ознаменува момента, в който мисията, поверена на Христос от Небесния Отец, наближава своето изпълнение. Това събитие е ключът към разбирането на трагичните и спасителни събития от Велики петък. Триумфалното влизане на Христос в Йерусалим е не само изпълнение на старозаветни пророчества, но и прообраз на славното Му Второ пришествие. В този ден Господ разкрива отблясък от Своята небесна слава – слава, която няма нищо общо с властта и величието на земните владетели.
По време на Своя земен път Христос два пъти разкрива Своето царство, „дошло в сила“ (Марк 9:1): веднъж, на планината Тавор, и втори път – при влизането Си в Йерусалим, преди страданията. И в двата случая Той избира мълчание в предходния ден, подготвяйки учениците Си да вникнат в духовното измерение на Царството Божие. По пътя към Тавор Господ не извършва чудеса, а при пътуването към Йерусалим преминава през Галилея и Самария с решимост, обръщайки лицето Си към Светия град (Лука 9:51). Така Той ни показва, че онзи, който иска да Го последва, трябва да носи в сърцето си тишината на смирението.
С Бога никога не ти е скучно
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Продължение на беседата "Самотата на любовта"
Целта на живота в манастир и в брак е една и съща. Коя е целта? Целта е онази безкрайност, която аз нося в себе си – цялата безкрайност, която тя, жената, носи в себе си, което всяко дете носи в себе си – да бъде посветена свободно на Божията любов, която също е безмерна, тоест няма мяра, нито край. За да ни покаже Бог какво иска да направи с нас и от нас.
Предаваме себе си с тези думи: „от Твоето Тебе принасяме за всичко и за всички“, за да направиш с нас това, което Ти искаш. Тогава влизаме в чудото на Бога, влизаме в Божието провидение. Тогава Бог започва да ни приема на сериозно. Човекът не е просто природно същество. Не е нормално да бъде същество, което прави естествените неща по свръхестествен начин. Как да го кажа... Затова и всичко, което прави, е прекомерно. Бедните животни ядат каквото намерят наляво и надясно, било то месо или плодове, но не готвят. Животните изобщо не готвят. Защо? Защото не изграждат връзки – нито с храната, нито с Бога, нито с другия.
Самотата на любовта
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Продължение на беседата "Ръководство за самоубийство на семействата..."
Вторият белег на проблема, тоест това, което ражда самоубийство, е изчезването на свещеното, или на благодатта, на покаянието от личния живот. Когато казвам „свещеното“, не го приемайте само в строго богословски смисъл. При повечето хора това вече е приключило, изчезнало е от живота им. Имам предвид една по-широка, по-човешка представа. Когато бяхме деца и паднеше хляб на земята, баба го вдигаше, пазеше го и го слагаше на перваза, да го изядат птичките. А ние гледахме и казвахме: „Ама, бабо, хляб е, нищо особено, защо го пазиш“ Но баба знаеше защо. Защото беше преживяла много. Тя знаеше, че хлябът е свещен, че храната не е даденост и нещо очевидно. Това също е резултат от Божия промисъл, нали? Фактът, че съм тук и ям, че имам и ям, докато толкова много хора нямат нищо – това също е дар. И това е свещено.
Фактът, че имам теб, ми казваше баба ми, е нещо прекрасно. И го усещах, чувствах се значим. Животът на човека беше изпълнен със свещени неща.
Когато си отиде благодатта, отива си и възможността за изправяне, за израстване. Кой днес говори за това – да стана по-добър? Чухте ли някой да казва: „Искам да стана по-добър човек“? Не. Всеки казва: другите да станат по-добри – аз съм си идеален. Ще ти го докажа даже! И започват караниците… И двойката се разпада – от крясъци, в които всеки обяснява на другия колко е добър и как няма нужда да се променя. И как всъщност другият е този, който трябваше вече да е разбрал колко по-добър трябва да стане, за да бъде достоен за мен.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
