Когато нараняваме човека, воюваме със самия Христос
- Детайли
- Прот. Василий Термос
Втора част на лекцията „Насилието – индивидуално явление или психопатология на обществото?“, февруари 2024 г. (първа част тук)
Сега ще разгледаме насилието като употреба на другия. Тук говорим за една проява на консуматорската култура.
Разбира се, не всички хора консумират по един и същи начин: някои го правят умерено и осъзнато, без да попадат в капаните на консуматорството; други се поддават на тези капани; а трети дори развиват обсесивни, зависими модели на поведение, свързани с консумацията.
Основната ос на рекламата и консуматорската идеология е удоволствието. (Би било интересно да преброим някой ден колко пъти се повтарят думите „наслади се“, „удоволствие“, „отдай се“ и т.н. в рекламните текстове.) Тъй като именно удоволствието е това, към което потребителската култура постоянно ни тласка, то чрез допаминовата система на мозъка – т.нар. стимул на наградата – този модел може да доведе до истинска мания, дори зависимост. Зависимостта, разбира се, може да бъде насочена към различни обекти – вещества, храна, алкохол, или различни дейности, като видеоигри или натрапчиво, обсесивно скролиране в социалните мрежи и т.н. Но в зависимост от къде се насочи тази обсебеност, тя може да доведе и до „консумиране“ на хора. А интернет пространството изобилства от леснодостъпна порнография.
Насилието като псевдо-идентичност
- Детайли
- Прот. Василий Термос
На читателите на Двери предлагаме доклада „Насилието – индивидуално явление или психопатология на обществото?“, изнесен от прот. Василиос Термос през февруари 2024 г. в рамките на цикъла лекции „Време е за действие“, организиран от Академията за богословски изследвания във Волос. В тази първа част на изложението известният богослов и специалист по психологията на юношеското развитие говори за различните видове насилие и техния генезис, с които обществото и в частност младият човек се сблъскват.
Въпросът, с който ще се занимаваме днес, е труден и болезнен. Мисля, че всички сме забелязали увеличаването на насилието както в домовете ни, така и в обществото като цяло. Бих казал, че можем да различим някои фактори, които допринесоха за ръста на това явление – за тях вече е писано доста, така че не представям нещо ново. Първо, дългият период на икономическа криза започна да „повишава температурата“ в обществото. След това, без обществото реално да е успяло да се възстанови от кризата, дойде пандемията – с всичко, което я съпровождаше, включително карантината. И тогава видяхме нови случаи и нови форми на насилие. Всичко това, както ще обсъдим по-нататък, се развива на един фон както международен, така и вътрешен, който благоприятства създаването на насилническа среда.
В началото ще се опитаме да разграничим различните видове насилие в зависимост от мястото им в психическата структура, т. е. на какви психологически цели служат.
Тази класификация, както ще разберем с течение на изложението, има своя смисъл. Няма да се ограничим само до дилемата дали насилието е предимно личен проблем – на този, който го упражнява, или по-скоро колективен феномен. Бих искал да покажа, че това явление се намира на границата и в преплитането между тези два фактора – индивидуалния и колективния. И така ще се окаже, че нещата не са толкова прости, колкото изглеждат.
Нека най-напред си припомним отправната точка – изходната позиция за разбирането на насилието, както я формулират психоанализата и богословието.
Всичко ще бъде наред
- Детайли
- Иля Забежински
Някои казват, че всичко, което се случва сега в християнския и не само в християнския свят, може лесно да се обясни: „Просто християнската епоха приключи.“ Все едно епохите сами по себе си се сменят една с друга.
Христос говори за Себе Си като за Истината. И християнството разсъждава за себе си като за истинския път, истинската вяра, истинския поглед към Бога, към света, към човека. Истинско е само това, което наистина съществува, което е. Ако нещо не съществува — каква истина е тогава?
Вярваме ли все още, че нашият Бог е Отец, Син и Свети Дух — един Бог с една същност, но триличен? Тоест, вярваме ли, че това наистина е така, че Бог, макар и да не разбираме напълно и никога няма да разберем как точно е възможно, но вярваме ли, че Бог е именно такъв? Това истина ли е?
Днес празнуваме скъпо наследство – нашата обнова в Кръщелния купел
- Детайли
- -
Патриаршеско и синодално послание по повод 1160 години от Покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Обични в Господа чеда на светата ни Църква,
В светлите дни на изобилна Пасхална радост, когато вестта за Възкресението звучи навсякъде около нас и сърцата ни са преизпълнени с благодарност към Бога за Неговата безгранична любов и бащинска грижа към нас, във втория ден на месец май празнуваме и паметта на светия равноапостолен български княз Борис Първи Михаил Покръстител. С неговото име и неговото колосално по мащабите и значимостта си дело свързваме най-важния духовен, културен и цивилизационен избор, който народът ни е направил през цялата своя хилядолетна и изпълнена с превратности история. Всичко онова, което сме днес като народ и общество, като Църква и държава ние дължим първом на Бога, Който е Подателят на всяко благо и добро, и след това на светия наш равноапостолен владетел. На този, който – в благоприятното за това време – пое пред Бога и поверения му от Него български род историческата отговорност да свърже завинаги съдбините ни със светото и спасително Православие, създавайки и всички необходими условия за утвърждаването ни в неговите исконни и непреходни истини.
Когато Бог мълчи: да вървиш към светлината без да я виждаш
- Детайли
- Наталия Влашченко
Продължение от „През онази година Христос не възкръсна“
- Отец Андрей, казвате, че сте противник на колективната отговорност. Разбирам много добре какво имате предвид. Но не е тайна, че мнозинството от руснаците подкрепят т. нар. „специална военна операция“ и самия Путин. Това е факт. И тук възниква въпрос, върху който съм мислила много – и дори съм го задавала на някои от моите събеседници: Как е възможно за 10-15 години да се случи такова обезчовечаване на цял един народ? Защото, в крайна сметка, мнозина действително подкрепят този ужас – убийства на съседи, говорене за „изправяне от колене“ и целия този комплект от лозунги, които Вие добре познавате. Подкрепа има, и то реална. Но колко хора наистина подкрепят – дали това наистина е мнозинството – е въпрос, на който е трудно да се отговори. Ясно е, че в условията на авторитарен режим, никакви социологически проучвания не са надеждни. Защото, когато някой бъде попитан на улицата или по телефона, той няма как да знае кой всъщност му задава въпроса и с каква цел. А в тоталитарни общества всякакви анкети по същество стават некоректни. Това го знаем добре, нали?
- Да, разбира се. Макар че, както ми разказваха някои социолози, все пак съществуват форми на анкетиране, които донякъде работят. Например, можеш да попиташ хората за какво биха дарили пари – за онези, които сега воюват, или за някакви други цели. Дори чрез такива косвени въпроси може да се направят определени изводи. Не искам да оправдавам никого, но за мен е очевидно, че в Русия няма истинска обществена потребност от война. Не е ситуацията от 1941-1942 г., когато хората стояха на опашки пред военните комисариати, когато 16-годишни твърдяха, че са на 18, когато хората бяха готови да работят по две смени без отпуски и жертваха всичките си спестявания за фронта. Такова нещо изобщо няма сега. Мисля, че ако говорим за „мнозинството“, то по-скоро повечето хора просто искат да водят нормален, спокоен живот – такъв, какъвто са водили преди. Но е ясно, че онази активна част от обществото – така наречената „Z-част“ – получава всички микрофони, всички високоговорители, цялото ефирно време. И поради това доста успешно се представя като гласа на мнозинството. А що се отнася до хората, които все пак подкрепят случващото се – тук не бива да подценяваме огромната роля на държавната пропаганда.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
