Закхей - митарят
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожки
Настъпи втората подготвителна неделя към Поста; днес си спомняме Закхей – митаря. Името „Закхей“ означава „праведност“, „справедливост“. Колко нелепо звучи това име на фона на неговия живот, с каква горчива ирония, навярно, хората си мислели как е наречен този човек и как живее. Всички онези, които са били унизени, ограбени, онеправдани и потискани от него, вероятно са произнасяли името му като оскърбление, като подигравка: как може такъв човек да носи име, означаващо толкова велики и свети неща като праведност и справедливост, когато целият му живот е една подигравка със справедливостта, когато целият му живот е служение на мамона на неправдата?
Но ето че настъпва един час и този човек, чийто живот е бил толкова уродлив, толкова противоречащ на неговото име и на най-дълбокото му призвание, изведнъж се оказва лице в лице със Спасителя Христос. Той пожелава да Го види и заради това не се побоява да се изложи на присмеха и подигравките на своите съграждани: човек, вероятно възрастен, по земному достоен, богат, се покатерва на дърво, защото е нисък на ръст и не може през главите на другите хора да види Спасителя.
Слез от смоковницата!
- Детайли
- Прот. Красимир Кръстев
Днес отново ще се срещнем със Закхей – човек малък на ръст, но не и малък по жажда за спасение. Малък по тяло, но голям по търсене. Грешник по живот, но пример за велико покаяние.
По едно съвпадение днес честваме и паметта на св. Григорий Богослов, който обръща внимание на неговото духовно извисяване. В своето Слово 39, възхвалявайки покаянието, светителят казва: „Христос не се срамува от митаря, нито отблъсна блудницата, нито презря Закхей, малкия на ръст, но голям по желание за спасение. Той се възкачи, за да види, а беше видян; търсеше, а беше намерен; стоеше високо по място, но слезе ниско по дух, за да бъде въздигнат от Този, Който смирява гордите и възвисява смирените.“
Ето тайната на спасението: човек търси Бога, но Бог пръв намира човека. Закхей се изкачи на смокинята, за да види Иисус. Но преди още той да Го види – беше видян така, както Бог вижда всички на тази земя, които търсят истината.
Отец Ипомоний и мисията в Гренландия
- Детайли
- Пропан Бутан
– Благословете, Ваше Светейшество… Ваши Високопреосвещенства, Ваше Преосвещенство…
– Не, не, и той е вече високопреосвещен митрополит, отец Ипомоний… Но сядайте, сядайте.
Отецът неловко се настани на скромния дървен стол пред членовете на Св. Синод, които се бяха вторачили в него. В очите на едни виждаше добронамереност, но други го гледаха изпитателно и с недоверие. Залата бе доста малка. Всъщност не помнеше да я бе виждал до този момент. Явно се използваше само по много особени поводи.
– Повикахме Ви, отец – продължи патриархът – за една важна мисия. Вярваме, че за опитен църковен дипломат като Вас тя няма да е непостижима. Благославяме ви да заминете със специална задача за… (патриархът се наведе към отеца и с приглушен глас каза) Гренландия.
– Гренландия ли?! – слисано възкликна отец Ипомоний. – Но аз не…
Пред портите на Рая
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Ще ви разкажа един случай от живота на един добродетелен човек, наш съвременник. Няма да ви кажа името му. Този човек вече е починал. Но ще ви разкажа за него, за да видите каква борба водят хората и колко велико нещо е любовта.
И така, този човек беше наистина много добродетелен. Истински пазител на евангелския закон. Всичко, което Църквата казва – каноните, Божиите заповеди, той ги спазваше безукорно. И не само това: в края на живота си той се помоли и беше изцелен от тежко заболяване, което с математическа точност го водеше към смъртта. Този човек живееше с голяма духовна строгост. Молеше се непрестанно. Изповядваше се редовно. Причастяваше се. Животът му беше свят, наистина свят. Беше семеен, имаше четири или пет деца. Имаше всички добродетели. И все пак изглеждаше, че нещо му липсва.
Той много се молеше, с голяма сърдечна чистота, и постоянно умоляваше Бога да му покаже дали след смъртта си ще се спаси. Имаше в себе си тази вътрешна тревога – не тревога в смисъл на страх или паника, а добра, спасителна тревога, онова дълбоко вътрешно безпокойство: какъв ще бъде моят изход от този свят?
Най-богатият плод на молитвата
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожки
Проповед върху евангелското четиво за Десетте прокажени (Лука 17:12–19)
Искам да насоча вниманието ви към три особености на днешното евангелско четиво. Първата е начинът, по който прокажените се приближили до Христос. Те застанали, както казва Евангелието, отдалеч. Те знаели, че са нечисти, знаели, че допирът с тях е опасен, и дори в стремежа си да получат изцеление не посмели да излагат другите на опасност от осквернение и зараза.
В областта на молитвата много рядко имаме такова ясно съзнание за собственото си духовно състояние, че да сме готови да останем на известно разстояние от Господа. Ние знаем, че в Царството Небесно нищо нечисто няма да влезе, и въпреки това, щом в нас се роди нужда, тъга, осъзнаване на нашата дълбока и неизлечима нужда от Бога, ние веднага дръзваме да се приближим, мислейки, че имаме право на това: право да влезем, право да се приближим до Бога, право да бъдем пропуснати пред всички останали – защото на нас нещо ни трябва.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
