Св. Антоний: Чрез радостта по Бога душата се разгръща
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от Писмо седемнадесето
ПИСМО ОСЕМНАДЕСЕТО
Мои възлюбени чеда, знайте, че отначало, когато душата не е изпълнила заповедта, попаднала е в нарушение, поради което всички души занапред са били отнасяни в ада, както казва апостолът: „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:22). Тогава Бог се е смилил, взел е нашата плът, което е неизповедима тайна, и е изпълнил целия промисъл за нашето спасение. Той е слязъл в ада, пленил го е и е извел всички души, които са били задържани в него, като ги е изтръгнал от властта на дявола. Онези, които не са Го послушали, Господ е оставил в тъмнината по Негова заповед, а не по силата на дявола, до ужасния ден на съда. Тези, които с цялото си сърце са Му се подчинявали, слушали са и са изпълнявали божествените заповеди, Той е завел на небето – там, където е раят.
И тъй, това, което е предизвикало тяхното възлизане на небето, е бил невидимият огън, топлината на добрите дела, който е бил запален в техните сърца. За да разберем по-добре това, нека да видим на какво прилича душата, обхваната от божествения огън. Тя наподобява на птица, която с двете си крила лети и се издига към небесните висини, понеже единствена от всички творения притежава крила. Крилата на душата, която се е отдала на Бога, са силата на божествения огън, чрез който тя може да се издигне към небесните висини. Ако обаче загуби тези крила, тя не може да се издигне във въздуха, понеже е изгубила силата на този огън. Тогава душата остава объркана, както и птицата, лишена от крила, не може повече да лети.
Именитият бедняк и безименният богаташ
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Проповед за Пета неделя след неделя подир Въздвижение
В последните години притчата за богаташа и бедния Лазар стана особено актуална за България. Причината е, че у нас почти изчезна средната класа. В книгата Притчи четем една молитва на пророк Агур, която за себе си наричам молитва за средната класа: „Отдалечавай от мене измамата и лъжата, не ми давай беднотия и богатство. Храни ме с хляба, който ми се полага, та да не би да се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „Кой е Господ?“; да не би да обеднея, да започна да крада и да оскверня името на своя Бог“ (Притч. 30:8-9).
Богатството и бедността са две крайни състояния, опасни за вечното спасение. По-опасно обаче е първото и днешното евангелско четиво (Лука 16:19-31) ясно го потвърждава. В притчата са представени двама души, единият от богатата прослойка, другият – от най-окаяните и нисшите. Господ подчертава крайностите в техния външен вид (пурпур и скъп лен тук – струпеи там) и тяхната храна (богата трапеза – трохи). Не е изненадващо, че бедният умира пръв. Богатите винаги имат повече възможности за здравни грижи. Но дългият живот не винаги е белег за Божието благоволение към някого, а често е израз на Божието дълготърпение към него. Но и богатите не векуват. Смъртта, казват, е великият изравнител. Но и това е относително. Равенството е само в това, че телата и на двамата отиват на едно и също място – в земната пръст. Оттук нататък започва голямото раздалечаване.
Св. Антоний: Безмълвието и усамотението носят голяма утеха и правят човека съвършен
- Детайли
- Св. Антоний
Продължение от Писмо шестнадесето
ПИСМО СЕДЕМНАДЕСЕТО
Мои възлюбени, знайте, че не е аскет този, който се отличава с едно-единствено нещо и че не само едно нещо е противоположно на добродетелта. Ако аскезата е съвършенство на добродетелта, явно е, че много са пороците, които ѝ се противопоставят. Следователно този, който иска да бъде съвършен аскет, не трябва да допуска да бъде подчинен на никаква форма на злото, понеже подвластният макар и на една форма на злото е далече от съвършенството. И тъй, съвършенството се състои в осъществяване на следните думи: „Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях“ (1 Кор. 9:19).
Апостол Павел е изрекъл това, понеже повече не си е позволявал да опознава онова, от което се е отрекъл. Веднъж освободил се от злото, и то докрай, той е търсил духовната полза на многото хора, които доброволно са допуснали да бъдат подчинени на злото и не са могли да се освободят от своите пороци, тъй като са били лишени от силата според казаното в псалома: „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови“ (Пс. 2:3). Когато апостол Павел е видял Господа Иисуса, той е придобил съвършенство и е започнал да подпомага безсилните, та и те да постигнат съвършенство и да се издигнат до висините.
Кои са българските будители?
- Детайли
- Иван Димитров
Празникът на българските будители е установен преди стотина години и е поставен в деня на свети Йоан Рилски – 1 ноември по стар стил. Независимо от факта, че заради отношението на някои светски фактори дните 1 ноември и 24 май останаха да се честват отделно от паметта на св. Йоан и св. Кирил и Методий, както стана и с други празници, все пак връзката на този празник с всебългарския светец е безспорна. Както преди сто години, така и сега е кристално ясно кои са народните ни будители. Днес по радиото пуснаха запис на дечица, които сред будителите изредиха… Левски, Ботев, Раковски и толкоз! Никой не си спомня сякаш, че поставянето на празника (неслучайно отменен от комунистическата власт) в деня на св. Йоан Рилски говори за замисъла на учредителите на празника: да се почетат будителите на народната свяст от времето на Възраждането на народа ни. Защото и в началото, и сега като народни будители се почитат дейците на просветата, културата и християнството сред българите. А християнските дейци обединяват в себе си освен вярата още просветата и културата, че и общественото дело. По-късно се добавят и други личности, включително християнски светци, от други епохи, борци за народното добруване.
Св. Антоний: Откажете се от човешката слава и постоянствайте в смирението
- Детайли
- Св. Антоний
Продължение от Писмо петнадесето
ПИСМО ШЕСТНАДЕСЕТО
Мои възлюбени чеда, бих желал да ви запозная с някои събития от живота на свѐти и чисти пророци, които Бог прослави в тяхното смирение и пълна бедност. Преди да ги възвеличи, Той им дарува още тук слава и богатство, понеже те са се смирили от цялото си сърце.
Първом ние ще разкажем за праотеца на патриарсите – Авраам, как Бог го въздигна от бедност до богатство и от презрение до слава; и всичко това стана сред материални блага, но Авраам не забрави първоначалната си бедност. В действителност той живял в палатка, както и Исаак, и Яков.
