Канон за преп. Паисий Хилендарски
- Детайли
- Иван Димитров
Из служба за преподобни Паисий Хилендарски (19 юни)
Тропар, глас 4
Кирила равноапостольнаго язык, защитив обновил еси и Патриарха Евфимия благословение Тройческое, предначав, исполнил еси. Твоим бо трудом болгаром паки внятным их языком благочестие воспроповедася, и тобою первее начат Промысл Троический – дело освобождения рода Болгарскаго. Сего ради тя почитаем, Паисие блаженне, и любовию совершаем честную память твою.
Ти защити езика на равноапостолния Кирил и го обнови, и като начена с Троичното благословение на патриарх Евтимий, го обогати, защото с твоето дело отново се проповядва благочестие на българите на разбираем за тях език и от тебе започна Троичният Промисъл – делото за освобождение на българския народ; затова те почитаме, блажени Паисие, и с любов празнуваме почитаната ти памет.
Нашите небесни роднини
- Детайли
- Сергей Худиев
Църковните празници са непресъхващ източник на утеха, ободряване и надежда, и дори само ако се замислим върху техния смисъл нашият живот би бил много по-радостен. Това се отнася и за деня на Всички светии. Какво си припомняме в този ден?
Че светът, в който живеем, има цел, смисъл и предназначение. Всички събития от световната история, радостни или непоносимо трагични, са насочени към една цел – и тази цел е Царството, състоящо се от светци. Защо минават вековете, за какво възникват, укрепват и загиват могъщи държави, за какво Църквата проповядва Божието слово, за какво благовестители се отправят в далечни страни, за какво изобщо е създадена вселената, за какво светят звездите, за какво са сътворени галактиките? С една цел – да се напълни Царството със светци. Вселената е създадена, за да роди светци; историята се развива, за да се явят в нея светци; животът на Земята съществува, слънцето изгрява и дъждът вали със същата цел – за да дойдат Божии светци.
Търпението е молитва: за житейските поуки от пътя на един Божи човек
- Детайли
- Златина Иванова
Представяне на книгата "Разкази за Божия човек" с автор Николай Иванов, издание на храм "Св. Георги" в Дървеница, от редактора Златина Каравълчева, провело се в резиденция "Тера", 11 юни 2025
Появата на книгата „Разкази за Божия човек“, посветена на живота на отец Димитър Вукадинов (1939 – 2012) е събитие в българския църковен контекст, защото тя отговаря на нуждата не просто да помним, а съзнателно да забележим, съхраним и предадем паметта за личности, живели с вяра и служение в тежко време. Такива книги са рядкост – и не само защото духовният живот все още трудно намира своето място в общественото внимание, а и защото самото писане за духовник или изобщо за църковен авторитет поставя автора на такава книга пред сериозни вътрешни изпитания.
Особено за вярващите хора това е трудно начинание: изкушението да идеализираш, да наложиш собствените си представи за „святост“, за „служение“, е голямо. Колкото по-индивидуалистичен е авторът, толкова по-силно личи отпечатъкът му върху текста. Но в този случай изборът на форма е различен и много удачен – авторовият разказ е последван от свидетелства на хора, които не само го обогатяват, но и го „проверяват“, не позволяват той да остане едностранен. Тази структура прави книгата „общо дело“ в най-добрия църковен смисъл – тя не принадлежи на един човек, а носи гласовете на мнозина. И това я прави достоверна и богата. Може да кажа даже, че е нов, оригинален формат за биографична книга за църковна личност. Избрах няколко акцента от разказа за живота на отец Димитър, които ми се струват особено важни.
Кипърският архиепископ: Затворете ушите си за онези, които с егоизъм крещят
- Детайли
- Кипърски архиепископ Георгий
По случай празника на св. апостол Варнава на 11 юни Кипърският архиепископ Георгий говори за ценното наследство на апостола по тези земи (той е родом от о-в Кипър – срв. Деян. 4:36) и отправи остро предупреждение срещу отцепниците (т. нар. „оградили се“), като ги нарече „вълци в овчи кожи“, които застрашават единството и вярата на Църквата под предлог на борба срещу икуменизма.
Ето и неговата проповед, в която накрая той говори и за днешната криза в Кипърската архиепископия:
Смесени са чувствата ни в този тържествен за нашата църква ден. Сърцето ни иска да трепне от радост в памет на „онзи, който ни роди в Христа Иисуса чрез благовестието“. То желае да огледа през изминалите векове плодовете на лозето Господне, което славният Варнава, заедно с Павел, засадиха. Да въздаде слава на Бога, защото нашата църква е съхранила чиста и непроменена в продължение на две хиляди години вярата, която е приела от апостолите.
Значение на благодатта в живота на християнина
- Детайли
- Епископ Александър (Милеант)
Във всеки човек е заложено семето на доброто. Обаче както обикновеното семе не може да се развива и да зрее без влага и светлина, така и душата на човека остава безплодна, докато не я ороси Божията благодат. Усещайки в себе си недостиг на божествена помощ, старозаветният праведник се моли на Бога: „... душата ми е към Тебе като жадна земя" (Пс. 142:6). И всички хора, които искрено жадуват праведност, разбират, че без Божията помощ, без ръководството и подкрепата на Бога, не е възможен никакъв духовен живот. Божията благодат обновява душата на човека, очиства съвестта, просветлява разума, укрепва вярата, насочва волята към добро, сгрява сърцето с любов към Бога и ближния, устремява към небесното, изпълва с желание да се живее с духовни интереси. Благодатта очиства и освещава цялото същество на човека. Според свидетелството на мнозина, удостоили се с висше духовно озарение, Божията благодат носи такива мир и радост в душата, че всички земни блага и всички физически удоволствия изглеждат жалки и нищожни.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
