Преображение Господне
- Детайли
- Епископ Методий (Кулман)
Какво си припомняме днес? В последната година от Своя земен живот Господ Иисус Христос взел със Себе Си трима ученици – Петър, Яков и Йоан, и се изкачил на планината Тавор да се помоли. Учениците заспали, а когато се събудили, видели Господ да разговаря за предстоящите страдания с пророците Моисей и Илия. Ликът на Спасителя сияел като слънце, дрехите Му били като сняг и се усещала неизречена радост. Искало им се всичко да остане така завинаги.
Сладко и радостно е да си с Бога. Нима сме лишени от това? Разбира се, че не. И не само можем да чувстваме тази радост и наслада, но понякога дори можем да видим отблясъка на Божията светлина. И в нашето време, и в нашия живот понякога срещаме дивни лица, сияещи с небесна радост. Особено често това може да се види в хората след причастяването със светите Христови тайни или след понасянето на големи страдания. Хората сякаш се преобразяват, божествена светлина излиза от тях.
Може ли машината да те обича
- Детайли
- Прот. Алексей Умински
Втора част от разговора на журналистката Ксения Лученко с прот. Алексей Умински „Празнота не може да се съедини с Христос“ за предаването „Как да бъдем“
- Скоро изкуственият интелект ще може да задоволява всичките ни базови човешки потребности – от контакт, от разбиране, от утеха, по-добре от живите хора, няма да ни наранява, ще ни разбира от първия път, ще се нагажда към нас, ще познава навиците ни, желанията ни, ще знае какво обичаме и какво ни тревожи, и ще можем спокойно да обсъждаме с него всичко – от кино до време, от вино до домино, и включително ще можем с него да преживяваме и собствената си болка, защото той ще ни казва точно онова, от което имаме нужда, при това с цялата акумулирана мъдрост на световната психология, генерирана до момента по тази тема, т. е. на практика той ще може всичко. Ще намали травмата на самотни и лишени от родителска близост и обич деца, например, защото ще прави всичко правилно, по всички психологически и неврологични модели. Тогава възниква въпросът: кой всъщност е другият човек за нас? Нужен ли ни е човекът отсреща, нужен ли ни е другият, и ако да – за какво точно ни е нужен, в какво се състои нуждата ни един от друг?
- Според мен това е най-същественият въпрос, защото ние сме нужни един другиму по природа. Човекът е такова същество, което се оформя като човек чрез друг човек, ние се допълваме взаимно, не съществуваме сами в себе си, винаги сме допълними, и аз често мисля за онова, което е описано в кн. Битие – как Бог сътворява Ева от Адам, как взема част от него и създава друг, нов човек. Има дори нещо като мит за хирургическа операция в текста, но смисълът е, че пълноценният Адам губи цяла част от себе си, за да се роди другият, и самият Адам вече не е напълно завършен сам по себе си. Станал е уязвим, разделен. Ева също е ново създание, но взето от него – значи и тя е в някакъв смисъл незавършена, и чак когато са заедно, те казват: „една плът сме“. Защото когато се съединяват отново, те стават едно същество, едно творение, което Бог е изпратил в света като любов. Любов, изразена чрез съединението между мъж и жена, чрез това взаимно допълване, и, преди всичко, защото най-важната заповед коя е – да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с целия си разум. Но как можеш да обичаш Този, Когото не виждаш, Когото не познаваш, Когото не можеш да докоснеш с ръка, Когото не можеш да чуеш, с Когото трудно говориш, Когото дори не можеш да си представиш или разбереш? Затова преди изобщо да говорим за тези отношения, между човека и Бога, аз, като свещеник, трябва да кажа – човек първо трябва да се научи да бъде себе си в любовта, защото човекът става човек в любовта, не иначе.
Важно е християните да са радостни хора
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Из интервю на Лимасолския митр. Атанасий за предаването "Словото на сърцето" на радиостанцията на митрополията в Лимасол, за архим. Емилиан Симонопетритски (1934 - 2019), юли 2025
- В предишното предаване ни разказахте за нещата, които сте преживели на Света гора. Исках да ви попитам: има ли някой игумен, който вече се е упокоил, когото сте познавали и бихте искали да ни разкажете за него?
- Всички игумени, които съм познавал, бяха достойни хора – сериозни, духовни отци, внимателни, свети хора. Поне в моите очи така ги възприемах. Но този, който ми направи особено силно впечатление, не че е повече или по-малко от останалите, понеже всеки имаше своята дарба, своя отличителна личност – всеки един представляваше част от тази красива и прекрасна картина на Света гора – това беше отец Емилиан, игуменът на манастира Симонопетра. Чух за отец Емилиан най-напред, когато за първи път отидох в Солун като студент, от отец Захария от Есекс. С него се запознах още в първите дни, когато пристигнах там. В хода на разговорите ни той често ми говореше за отец Емилиан, и това много ме впечатли, колко голямо уважение и дълбоко благоговение имаше отец Захария към него. И си спомням, че попитах отец Захария: „Как е възможно отец Емилиан да достигне до такава духовна висота, за която ми разказваш, без преди това самият той да е бил послушник на някой старец, или да е живял в общежителен манастир?“ Защото според познанията, които имах тогава, считах, че, според традицията и обичайната практика, за да стане някой старец, първо трябва да бъде послушник в общежителен манастир и после, ако Бог реши, да стане старец. И затова попитах: как е получил такава опитност отец Емилиан?
Кои са обичаните хора
- Детайли
- Архим. Емилиан Симонопетритски
Не се оплаквай, казвайки: „Къде си, Боже мой? Моля се, а Ти никога не си ми се разкрил, не си ми дал дори една радост, не си изпълнил нито една от мечтите ми. Моля Те за здраве – даваш ми болест. Моля Те за помощ – даваш ми смърт. Моля Те за добродетел – даваш ми болка. Какъв Бог си Ти?“ Не! Никога не мисли така. Бог знае кога сърцето ти ще бъде способно да вмести дара Му. Ако още не си получил нищо, това означава, че сърцето ти не побира. То е натъпкано, както когато слагаш много неща в една торба и ги притискаш така, че да не остане място дори за въздух. Даже въздух не може да влезе в сърцето ти, а ти искаш да влезе Бог, когото не побират дори небесата?
Мълчаливият свидетел на Божията любов
- Детайли
- Монах Моисей Светогорец
Кратък очерк за живота на свети Паисий Светогорец - паметта му се чества на 12 юли
От твърде дълго време множество хора ме молеха да напиша нещо повече за блажения старец Паисий Светогорец, с когото бях съсед за около десет години. От прозореца си всекидневно виждах множество народ да влиза и излиза от скромната му килия в Панагуда[1], за да получат неговата благословия, молитва, утешение, решение на свои недоумения и проблеми. Някои от тях, преди или след срещата си с него, спираха и при нашата килия, за да ни разкажат болките си или пък за утехата и помощта, които получаваха от блажения старец.
Както казах, за стареца Паисий са написани много неща. Аз едва ли имам да добавя нещо съществено. Но обичащият Света гора митрополит на Верия, Науса и Кампания Пантелеймон, вкусил от нетленния атонски мед както по време на своя престой там, така и при многобройните си поклоннически пътувания, пожела да организира на 21 март 2005 г. в Салона на изкуствата във Верия вечер, посветена на 10-годишнината от упокоението в Господа на стареца Паисий. Той беше вдъхновен за това от успешното провеждане на първата подобна инициатива през миналата година, когато беше почетена паметта на блажения старец и велик химнограф на Великата Христова църква Герасим от скита „Малката Св. Анна“. Тази година митрополитът избра аз да бъда основният лектор на това уважавано събитие, на което са се събрали толкова много хора.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
