Литургия, травма и изцеление
- Детайли
- Прот. д-р Алексей Волчков
Съществува устойчива представа за това как е „духовно правилно“ да се участва в православното богослужение. В благочестивата риторика често се повтаря мисълта, че към литургията трябва да се пристъпва едва след вътрешно очистване, освободени от грехове, страсти и лоши помисли. Твърди се, че едва тогава човек става „достоен“ да участва в св. Евхаристия.
Подобна нагласа обаче има манипулативен характер. Тя се използва, за да се подчертае „недостойнството“ на миряните и, обратно, да се изтъкне „достойнството“ на духовниците и йерарсите. Истината е, че никой от нас не идва на литургия в състояние на пълна чистота. Идваме със своите тревоги, съмнения и болка: мислим за войната, за тираните, за съдбата на близките си, за града, от който сме били принудени да си тръгнем, и за това дали децата ни някога отново ще видят своите баби и дядовци…
Св. Порфирий Кавсокаливийски: Когато намерим Христос
- Детайли
- Двери
Днес честваме паметта на преподобния отец Порфирий от атонския скит Кавсокаливия. Той прекара по-голямата част от подвижническия си живот в центъра на многомилионния град и там проповядваше с опита и примера си за Христовата любов към всеки един човек. Предлагаме ви превод на негови наставления, запазени в аудиозапис:
Християнинът, когато намери Христос, когато познае Христос, когато Христос влезе в душата му и човекът Го почувства, иска да извика и да го разказва навсякъде, иска да говори за Христос – какво е Христос. Обикнете Христос и не предпочитайте нищо пред Неговата любов. Христос е всичко, Той е изворът на живота, Той е краят на страданията, Той е всичко. Всички красиви неща се случват в Христос.
А когато сме далече от Христос, има тъга, меланхолия, нерви, мъка, спомени за житейски рани, напрежения, тревожни мигове. Христос е нашият приятел, нашият брат, Който ни казва:
Христос в ежедневието
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение на беседата: Св. Паисий Светогорец за тревожността
Свети Паисий казва: Когато видим човек, който страда от тежка тревожност, голяма тъга или дълбока вътрешна липса, макар да има всичко и да не му липсва нищо външно, трябва да знаем, че това, което му липсва, е Бог. И продължава: „Хората, виждаш, понякога им е тежко дори да спят. Мързи ги да се събудят. Мързи ги да ходят.“ И действително има и такива – има хора, които направо ги мързи да станат от леглото. И добавя светецът: „Уморени са да живеят, мързи ги да спят, мързи ги да ходят, всичко им е тегоба. Имаш свободно време? Направи духовните си задължения.“ Имаш свободно време, прочети един от часовете, една молитва от дневния кръг. Прочети малко Евангелие. След като имаш толкова свободно време, направи една молитва. Но човекът отвръща: „Не мога.“ „Добре, направи едно добро дело. Иди в някоя болница, посети някой болен.“ „Не мога. Къде да ходя? И какво да правя, ако отида?“ „Помогни на някой беден във вашия квартал.“ „И това не ме радва…“ И така стоят, свободно време бол, къщи бол, всичко имат, но се измъчват. „Знаете ли колко такива хора има?“, казва свети Паисий. „И се измъчват до там, че накрая и умът им се обърква…“ Ужасно е, но е истина. А ако случайно тези хора дори не работят, а живеят само от имоти – рентиери, които имат доходи без труд, тогава, казва свети Паисий, именно те са най-големите страдалци. Защо? Защото нямат работа, която да занимава ума им. Ако имаха поне някаква работа, малко по-добре щеше да е положението.
Какво ни показва това? Свети Паисий говори тук за една дълбока празнота, за тази т.нар. анхедония, когато нищо не може да ти даде радост. Нищо! Придобиваш всичко, и пак не чувстваш радост. Скучаеш от самото свое съществуване. Това ни напомня за думите на Гьоте: че светът ще загине не от война, а от огромна прозявка – ще ни погълне скуката, духовната леност, акидѝята.
Св. Паисий Светогорец за тревожността
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Днес ще говорим за тревожността. Св. Паисий Светогорец казва, че колкото повече хората се отдалечават от естествения живот, от простия начин на живот и се насочват към лукса и излишното, толкова повече нараства тяхната тревожност. Всички сме чели, слушали сме разговори за това как човек трябва да се върне към простотата, към един по-прост живот, че животът ни не трябва да бъде толкова сложен и т.н. Това е познато на всички ни. От друга страна обаче, ни е изключително трудно да го постигнем, а понякога попадаме и в капан.
Много хора смятат, че простотата е противоположна на технологиите — че технологията е от едната страна, а простотата и естествеността на живота са от другата, като две враждуващи сили. И че ако човек се откаже от технологиите или ги изключи от живота си, ако направи, така да се каже, „пост от технологии“, автоматично ще стане по-прост и естествен човек. Но не е така.
За отците на Църквата простотата е дар от Светия Дух. Простотата е свойство, което принадлежи на Бога.
Работилница за ангели
- Детайли
- Протойерей Красимир Кръстев
Въведение Богородично – Ден на православната християнска младеж и семейство
Всяка година на 21 ноември Църквата чества Въведение Богородично. Праведните Йоаким и Анна дълго жадували за своя рожба и Бог чул молитвите им, дарувал им момиче – пресветата Дева Мария. След толкова години мъка – каква радост! Но те били истински Авраамови чеда и като такива имали вярата на своя праотец. Както Авраам не се поколебал да вдигне нож над Исаак, така и те дарили обратно дара на Дарителя! Когато Мария навършила 3 годинки, те я завели тържествено в храма, за да остане там, да изучава Свещеното Писание и с молитва да служи на Бог. Тържеството за въвеждането ѝ в храма удивило целия Йерусалим. Най-напред вървели хор девици със запалени свещи, а след тях родителите водели за ръце Пресветата Дева. Със запалени свещи ги следвали техните роднини, приятели и познати. А на стълбите на храма ги посрещнали със свещени химни първосвещениците и храмовите служители.
Родителите поставили тригодишната Мария на първото стъпало на храма и тя – за почуда на всички – сама изкачила петнадесетте стъпала и спряла на най- горното…
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
