Животът с Христос е празник
- Детайли
- Прот. Георги Схинас
Не ви ли прави впечатление, че хората идват на църква и слушат едни и същи думи? Същите думи. Всяка неделя, в продължение на 50, 60, понякога 100 години, колкото живее човек. Ако бяха на театрално представление, щяха да искат да видят друго, нещо ново. Колкото и да е хубаво едно представление – гледаш го, гледаш го пак, и край. И все същите актьори. Поне на Бродуей в Ню Йорк сменят трупите – играят например „Фантомът на операта“ в Majestic Theater вече 25 години. Знам, защото съм ходил веднъж. Сменят се актьори, музиканти, интерпретации... А тук, в църквата, почти нищо не се променя. И все пак хората идват отново и отново. Значи нещо получават от това.
Затова не можем просто да кажем някому: „Недей да ходиш по барове“, "Не преяждай", „Не се напивай“... Може и да ги кажеш тези неща като съвети, но за да ги спазва човек, трябва нещо друго да спечели сърцето му. Аз им казвам: „Ела в неделя. Ела и в събота. Ела и на делничните литургии.“ И се старая да им предложа едно пиршество, което те не познават, но то е наистина пиршество. Защото, ако не беше празник, приятелю, нямаше да съм тук в този момент, да съм свещеник. Да не съм глупав? Защо да стоя в храма, понякога и с някой певец, който пее фалшиво, тъй като не са всички обучени византийски псалти...
Чувството за вина и покаянието
- Детайли
- Архим. Варнава Янку
Чувството за вина по своята същност е сигнал за събуждане, който показва, че нещо вътре в нас не е наред. В този етап то може да бъде полезно, ако се възприема като средство за мобилизация, за да се разбере какво липсва и какво поражда тази вина.
Но аз няма да се задържам върху вината, защото тя по своята същност е егоцентричен акт. Това е начин човек да се занимава постоянно със себе си: „О, защо направих това? Защо съм такъв?“ Това постоянно самонаблюдение, това занимаване със себе си е егоистичен акт, чрез който човек всъщност се стреми да се самооправдае, да анализира вината си, да се вглъбява в нея, мислейки си, че така ще компенсира вредата, която е причинил на себе си и на другите, и това по някакъв начин ще го оправдае.
Не, няма вина, след като Христос беше разпнат. Няма вина от момента, в който човек се покае. Следователно въпросът е в покаянието.
Богоявление 2026 в София (фоторепортаж)
- Детайли
- Двери
Стотици граждани събра традиционният Богоявленски обред на езерото в столичния квартал Дружба. Сред присъстващите бяха общински съветници, политици, хора на изкуството. Обреда извършиха Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил и столични свещеници и дякони.
Осемнадесетгодишният Васил Борисов извади кръста от водите на езерото.
Предлагаме на читателите на Двери поглед към събитието на фотографката Стефка Борисова.
Остави всичко на Бога
- Детайли
- Архим. Варнава Янку
Нашият най-голям измамник сме самите ние, нашето его. То ни преследва, то ни клевети, то ни обърква. С него трябва да се борим. Говорим много за света, но не светът е проблемът. Говорим много за системата, но не системата е проблемът. Нашият най-голям враг е нашият егоизъм, от който биваме преследвани, гонени и оклеветявани. Защото клевета е, когато моето его ми казва: „Тук е животът“, а всъщност тук е смъртта. Клеветник на самия мен е онзи вътрешен глас, който изопачава истината и накърнява връзката ми с Бога. А най-голямата клевета на моя егоизъм е отчаянието, безнадеждността. Най-голямото богохулство срещу Бога е да не повярвам, че жертвата на Христос е била достатъчна, за да бъда спасен, и че трябва и аз да „добавя“ нещо. Отчаянието е най-голямото богохулство срещу Бога. Най-големият удар срещу самите нас и най-тежката клевета, които си причиняваме, е отсъствието на радост, липсата на надежда и и отчаянието.
Новата година не побеждава страха – любовта към Бога го побеждава
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Разговор на Никос Гурарос с Лимасолския митр. Атанасий в предаването „Словото на сърцето“ по телевизия „Пемптусия“ за това как човекът да престане да живее в затвора на страха и да разбере, че времето и тлението нямат последната дума. Никос Гурарос е директор на института „Св. Максим Грек“, един от основателите на дигиталния проект за радио и телевизия „Пемптусия“.
– В днешното ни предаване ще говорим за посрещането на Новата година. Позволете ми да ви прочета нещо. „Светите отци ни казват, че ние, християните, трябва ясно да сме разпознали основните елементи на живота – в ума и в сърцето ни трябва да е ясно с какво се борим, какво се опитваме да преодолеем и какво се стремим да изцелим. Те казват още, че един от най-важните начини, по които християнинът води своята борба, е борбата със страха. Страхуващият се човек има конкретни характеристики. Ако наблюдаваме тези празнични дни, особено около Нова година, чрез новинарските емисии, интернет и други медии, и видим как се описва посрещането на Новата година, ще разберем какво се случва в душата на уплашения човек.
Христос Воскресе!
| Словото стана плът |
|---|












