"Не приемате бежанците и ги ненавиждате. Това е голям, страшен грях"
- Детайли
- Старозагорски митр. Методий Кусев
... Във време на Руско-турската война, в град Търново руската власт беше образувала една комисия за нареждане на бежанците – „для призрения беглецов“. Член на тая комисия бях и аз. Жребий ми се падна да нареждам бежанците в гр. Елена и околията му. Гражданите от Елена и жителите по селата се отличават по своята религиозност. Те са православни и добри християни. Две недели престоях. Обиколих и селата. Нареждането на бежанците не можа да стане задоволително. Не ги приемаха. Две бяха причините.
Първата: чорбаджиите в града давали на селяните пари с лихва „на зелено“. На хармана прибрали всичкото жито от цялата околия. Затворили го в здрави хамбари и не го продават. Военно време е, ще стане много скъпо. Чакаха голямото му поскъпване. Селяните се извиняваха и казваха: „Ние нямаме храна за себе си, где ще можем да храним и бежанците: чорбаджиите не продават житото“.
Втората: гражданите ненавиждаха бежанците. Казваха: „Ако бежанците бяха били добри хора, щяха да си седят по селата и по домовете и нямаше да дойдат тук да ни безпокоят“.
Бог отговаря дори на молитви, които не казваме
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Ще говорим за една тема, чието заглавие може би е учудило някои от вас, може би вече е породило въпроси у вас. Надявам се с Божията благодат да успеем да осветлим тези ваши въпроси, а накрая да имаме време и за разговор.
И така, темата, за която днес ще поговорим и която ще разгърнем, е вдъхновена от Посланието до римляни, от осма глава, стихове от 26 до 29, които са удивителни. Нека първо си ги припомним, за да ги имаме в ума си, докато говорим: Там апостол Павел казва следното: Светият Дух идва като помощник в нашите немощи. Ние, казва той, не знаем нито за какво, нито как да се молим., тоест не знаем нито какво да кажем, нито начина, по който да говорим с Бога.
И тогава Светият Дух идва като помощник вътре в нас. И какво прави тогава Той, когато ние не знаем нито какво, нито как да правим? Светият Дух ходатайства пред Самия Бог за нас с въздишки – с въздишки, които не могат да бъдат изразени с думи. А Бог, казва апостолът, Който вижда дълбините на сърцето – запомнете това – знае добре какво иска да каже Светият Дух.
Защо трябва да вярваме в Църквата?
- Детайли
- Прот. Алексей Умински
Вярвам в една света, съборна и апостолска Църква
Ежедневно в утринните молитви четем или във всеки случай трябва да четем Символа на вярата. Само че разбираме ли го? Опитваме ли се да вникнем в него? Дори думите: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове. Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало“ – съдържат непостижим смисъл, защото тайната на Светата Троица не може да бъде осъзната чрез човешкия ум и дефинирана чрез нашия чувствен опит. Затова и Пресветата Троица си остава обект на вярата, а не на знанието, и човек е готов да се съгласи с това. Обаче, когато стигнем до думите: „Вярвам в една света, съборна и апостолска Църква“ – изведнъж се оказва, че и в Църквата се изисква да вярваме също така безусловно, както и в троичното единосъщие на Бога.
Не е толкова важно какво правим, а защо го правим
- Детайли
- Архим. Варнава Янку
В нашата епоха господства образът. Всички се тревожим да имаме добър образ, за да ни ценят хората, или най-вече за да ценим самите себе си. Тревогата за образа ни сама по себе си не е непременно нещо лошо. Нужно е да я разтълкуваме. В нея има една човешка потребност: човек усеща красотата в себе си, усеща нуждата да бъде добър. Това, бихме казали, е божествено вдъхновение – желанието да обичаме доброто, да обичаме красотата. Тази потребност имаме и по отношение на самите себе си.
Но често не я поставяме върху правилна основа. Красотата ще я намерим, ако работим върху себе си, ако се развиваме вътрешно, ако видим смисъла на нашето съществуване, ако разберем за какво Бог ни е определил, тоест да открием своето призвание и своите дарби, но в Христа. Тези дарби се утвърждават истински, когато разберем, че са Христови и че заедно с Христос ни водят към отношение с човека. Тогава те служат: служат на света, служат на човека, служат на личната ни връзка с всеки човек.
За болницата при Живоприемния източник в Балъкли, Цариград
- Детайли
- Иван Димитров
По молба на нашата читателка Р. А. разказваме накратко за това многовековно здравно учреждение на гръцката православна общност в столицата на Османската империя, а днес най-голям град на Република Турция – Истанбул.
Болницата е в близост до храма при целебния извор Живоприемни източник в местността Балъкли и е една от трите болници, поддържани от гръцката общност в мегаполиса край Босфора, в който живее и над 95% от оредялата гръцка етнорелигиозна общност в югоизточната ни съседка. Другите две болници се намират в кварталите Галата и Таксим, северно от залива "Златният рог" (превод от турското наименование "Алтън бойнуз"; гръцкото име на залива е «Кератион», в превод „рогче“ и „рожков“ заради формата му).
Голямата по размери сграда на болницата пострада сериозно от пожар на покрива и най-горния етаж на 4 август 2022 г. и така привлече вниманието на международната общественост. Самата болница е основана още през 1753 г. от сдружението на бакалите. Първоначално е била малка дървена сграда, която изгоряла при пожар през 1790 г.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
