Възложи бремето си на Христос
- Детайли
- Свещ. Георги Десподов
Възможно е да се намираме в Църквата от много дълго време и да знаем, че трябва да постъпваме като християни. И въпреки това е възможно да изповядваме едно много абстрактно християнство. Случва се така, че дори след години духовен живот все още не знаем как да реагираме на конкретните ежедневни предизвикателства. Например когато ни провокира член на семейството ни, когато ни спре полицай, когато някой изтегли повече пари от кредитната ни карта, отколкото трябва. Или пък когато сме изкушени от страсти, когато сме изправени пред болест, слабост или трагедия. Обикновено посрещаме всички тези моменти като пълни езичници и когато всичко свърши, казваме: „Може би не постъпих добре, но не съм сигурен.“ Единственото, което, изглежда, възприемаме много лесно от Библията, е че в някои случаи можем да действаме със свещен гняв.
Каква трябва да бъде съвременната проповед
- Детайли
- Пергамски митр. Йоан Зизюлас
Проповедта е „свещенодействие“ (Рим. 15:16). Божието слово се различава от всяка форма на човешко слово, защото има за цел да настрои човека към Божията воля, да открие пред него и направи достъпно посланието за любовта на Бога, уверението, че „Бог е с нас“ при всяко житейско обстоятелство. Това важи особено силно, когато словото Божие звучи и се предлага по време на Божествената литургия, в която Словото (Логосът) се „въплъщава“ и предлага на човека за причастие. В този контекст проповедта трябва да се поднася с благоговение и внимание, за да не наруши богослужебната атмосфера, която създава Божествената литургия.
Проповедта е тълкувание. Целта на проповедта е да предаде на езика и в понятията на всяка конкретна епоха посланието на Евангелието, като го вкорени в културния контекст на дадено място и време. Основа и фундамент на проповедта винаги остават четивата от Свещеното Писание, както в неделните дни, така и при празниците на светиите. Поради тази причина мястото на проповедта в Божествената литургия е след свещените четива, както е било през цялата история на Църквата още от първите векове, когато оглашените са напускали след четивата, и както продължава да се спазва благоговейно и днес във Вселенската патриаршия, но и при римокатолиците и протестантите.
Мястото на срещата не се променя
- Детайли
- Протойерей Красимир Кръстев
Проповед за Томина неделя (по Йоан 20 гл.)
Днес, в светлия ден на Томина неделя, ние не просто си спомняме за съмнението на апостол Тома, а се вглеждаме по-дълбоко в неговото сърце — в неговото търсене и в неговото смирение. И колкото повече се вглеждаме, толкова по-ясно осъзнаваме, че колебанията и съмненията не помрачават светлината на този неделен ден.
„Светъл“ съвсем не е клише, защото това е денят, в който вярващите се събират заедно в Христос. Всички са заедно и всички коленичат при възгласа: „Христовата светлина просвещава всички“. Колко много символика има в това! Но у всеки смирено коленичил светлината има да преодолее различни прегради…
Два пътя, една вяра: Тома и Йоан
- Детайли
- Пергамски митр. Йоан Зизюлас
Неделя на Тома и на свети Йоан Богослов (Йоан 20:19–31). Проповед, произнесена в светата обител "Св. Йоан Предтеча", Есекс, Англия, 8.5.2016 (в деня на св. Йоан Богослов)
Двама апостоли ни посочва днес нашата Църква, обични братя, като изповедници на божеството на Господ.
Единият е апостол Тома, който, виждайки възкръсналия Господ, изповяда и рече: „Господ мой и Бог мой“. Другият е ученикът, чиято памет днес чества нашата Църква: Йоан Богослов, който, както чухме в апостолското четиво, също изповядва божеството на Господа, като записва тези твърде значими слова: „Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота.“ (1 Йоан 1:1)
И двамата тези ученици изповядват божеството на Господа, но всеки достига до това по различен път.
Апостол Тома, за да достигне до изповядването на божеството на Господа, преминава най-напред през съмнението. Той не може да повярва, ако няма в ръцете си доказателства. Не може да повярва и да изповяда божеството на Господа и Неговото Възкресение, ако не Го види лично и не положи пръста си върху следите от гвоздеите — за да се увери, че именно разпнатият Господ е Този, Който е възкръснал, че Той е неговият Господ и неговият Бог.
Патриаршеско и Синодално Пасхално послание 2026
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Отново неизказаната Божия милост се докосва до сърцата ни, изпитвайки радостта от свещената Пасха – Празник на празниците и Тържество на тържествата! В този пресветъл ден на всеславното Христово Възкресение светата Православна църква ликува духовно, „виждайки Царя Христа да просиява от гроба като Жених.“
О, Пасха велика и пресвета, Христе! О, Премъдрост и Слово Божие, и Сила… Думата „Пасха“ означава преминаване – преминаваме от тлението към нетлението, от смъртта към живота, от греха към спасението, от временното към вечното, от „долината на плача“ (Пс. 83:7) и „смъртната сянка“ (Пс. 22:4) към невечерния ден в „Новия Йерусалим“ на Божието царство.
Христос Воскресе!
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
