Кръстоносене
- Детайли
- Свщмчк Серафим (Чичагов)
„Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва…“ (Мат. 16:24).
„Вземи кръста си“ – казва Иисус Христос. Той не казва: създай, направи си кръст. Божият Син също не е избирал и не е правил Кръст за Себе Си, не е увеличавал тежестта му, а доброволно е приел онзи, който Му е бил предопределен от Небесния Отец.
Но какви са тези кръстове, които се изпращат или се дават на християните? Приличат ли те на Христовия Кръст? Не, по заслугите на Христос те са видоизменени, облекчени, смалени. Сега те са вътрешни… Затова мнозина християни ги забравят, отхвърлят ги от себе си, дори не ги виждат и не ги забелязват. Или те така са се сраснали с телата ни, че някои от нас не ги и усещат?
Погледнете колко хора има, които са външно щастливи, безгрижни, увлечени от земните радости, младостта, красотата, богатството или от страстите и самодоволството си! Къде са техните кръстове? Разбираемо е, че мнозина се съмняват след това в необходимостта да носят своя кръст, когато е възможно и изобщо да не го вземат. Не е ли обаче това самоизмама?
Какъв е смисълът на образованието
- Детайли
- Прот. Андрей Кордочкин
Проповед за първия учебен ден
Скъпи приятели, днес е 1 септември, специален ден, в който нашите деца и внуци тръгват на училище. Днес бих искал да ви говоря за образованието и да се опитаме заедно да разберем: а какъв е изобщо смисълът на образованието? И вероятно бих започнал с Евангелието и с това как и на какво учи Спасителят Своите последователи – апостолите. Никъде в Евангелието Той не казва: „Деца, станете възрастни“ или „Деца, станете като възрастните“, а напротив – казва на възрастните: „Бъдете като децата, защото иначе няма да може да влезете в Божието царство“.
Какво обаче означава да бъдеш като дете? Ясно е, че Господ не говори за глупост или наивност, а за нещо друго, а именно – за способността да се радваш, за способността да се удивляваш. Учениците Му задават различни въпроси, а Той им казва: Погледнете птиците, погледнете цветята и може би ще откриете отговорите на въпросите си в нещо, което е точно пред очите ви. Ето това е способността на човека да се удивлява. Неслучайно Аристотел пише, че удивлението е началото на философията. А християнският път на всекиго от нас започва от деня, в който свещеникът прочита молитва над водата, в която се извършва тайнството Кръщение и тази молитва започва с думите: „Велик си, Господи, и чудни са Твоите дела, и нямаме достатъчно думи да възпеем Твоите чудеса“.
Молебен канон към св. мъченик Мамант
- Детайли
- Преподобни Герасим Песнописец
Молебен канон към св. мъченик Мамант
(памет на 2 септември)
Творение на преподобни Герасим от „Малката Света Анна“
Свещеникът: Благословен Бог наш…
Четец, 142 псалом: Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, - и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми. Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб. Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам. Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата. Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.
На кого е пречел свети Йоан Кръстител?
- Детайли
- Иван Димитров
На 29 август честваме едно печално събитие: отсичането на главата на Христовия Предтеча – Йоан Кръстител. В този ден с молитва и строг пост се почита неговата жертва заради Божия нравствен закон. А някои християни на този ден не ядат нищо червено заради пролятата невинна кръв на Предтечата.
Но какъв е този празник, щом поводът за него е едно хладнокръвно убийство, пък било то и на „най-великия сред родените от жена“ (Мат. 11:11)? Това е просто определен от Църквата ден, в който почитаме подвига на светеца и неговата жертвоготовност, станала пример за стотици хиляди Христови последователи през вековете и до днес, когато дори по телевизията можем да видим кланета на християни, защото… са християни.
Нека все пак кажем, че в годишния календар на Църквата се честват не само радостни събития като раждането на Спасителя, на света Богородица, на свети Йоан Предтеча или Възкресението на Христос, Възнесението Му, Слизането на Светия Дух на Петдесетница и пр. При това не трябва да забравяме, че повечето празнувани от християните събития през годината са скръбни. Защото те са свързани със също печални събития: с убийството на някой мъченик, на някоя мъченица, дори на много мъченици наведнъж или със смъртта (успението) на даден светец или светица.
За Причастието и любовта
- Детайли
- Свещ. Йоан Бурдин
1.
Обòжението на човека (спасението чрез съединяване с Бога), както твърди Евангелието и както са вярвали отците на Църквата, става преди всичко чрез делата на любовта. Така св. Максим Изповедник казва, че благодатта на любовта, която „води обòжвания човек към Бога“, се създава в него чрез „… човеколюбие, братолюбие, страннолюбие, милосърдие, жалост, съчувствие, състрадание, смирение, кротост, благородство на душата, търпение, негневливост, дълготърпение, твърдост, благост, спокойствие, добра воля и миролюбие към всички“. Според него действената любов към хората е както доказателство за любовта на човека към Бога, така и най-краткият път към Него. По този начин чрез „делата на любовта“ тя едновременно се проявява и придобива от човека.
Никога не съм си давал сметка за това, но сега, поглеждайки назад, четиридесет и пет години назад, осъзнавам, че моето „евангелизиране“ (нека го наречем така) също беше чрез делата на милосърдието. Майка ми не ме е карала да уча наизуст правилата на молитвата или да спазвам постите (самата тя не ядеше месо изобщо в продължение на петнадесет години, но не си спомням някакъв особен постен календар в живота на семейството ни). В същото време от най-ранна възраст тя успя да ми внуши, че трябва да помагам на хората.
