Религията не е скривалище от живота
- Детайли
- Прот. Василий Термос
Когато религията предоставя всички отговори, тя премахва тревогата, която пораждат борбата с въпросите, търсенето на смисъл и личното усилие да бъде избрано същественото в живота. В такъв случай религията насърчава хората да се обръщат към Бога не за да намерят сили да се изправят срещу страховете си, нито за да придобият смелост да посрещнат живота зряло и реалистично. Тогава религията предлага образ на Бога, който осигурява достатъчно облекчение от тревогите, а хората се освобождават от отговорностите на зрелия живот, сякаш имат Божието одобрение за това.
К. Фотю1 продължава, като описва как естественият стремеж към сигурност може да подкопае зрелостта: „Религията, която предлага сигурност и закрила в един свят, който понякога изглежда готов да ни смаже, не води непременно до бягство от проблемите. Напротив, тя може да бъде сплотяваща сила, която предпазва крехкия ни живот от разпадане. Религията, която дарява утеха пред лицето на необяснимата болка или дава сила и яснота в моменти на слабост и объркване, помага на хората да се справят с различни области от своя живот. Без помощта на религията за тях може би би било твърде трудно да се справят правилно с тези изпитания. Освен това религията не позволява несигурността и страховете, които са част от живота ни, да ни изтощят напълно. Но когато религията предлага единствено сигурност и закрила, когато всичко, което прави, е да прогонва страховете и да намалява тревогата, тогава ние може да се чувстваме защитени и утешени, но си оставаме деца и не съзряваме.
Акатист на Пресвета Богородица Вратарка
- Детайли
- Двери
Текстът на този акатист е приет за използване в Руската православна задгранична църква при поклонение пред Хавайската икона на св. Богородица, макар че не разказва за историята на тази икона. Акатистът е с руски произход, утвърден през 19 век, и е посветен на донасянето на две копия на чудотворната Иверска икона на Божията майка от Света гора в Москва. Първата е нарисувана от иконописеца Ямвлих Романов на Атон и е донесена в Москва през 1648 г. А втората икона е нарисувана по повод основаването на Иверския манастир на Валдай от патриарх Никон ок. 1655–1656 г. В акатиста се разказва за тези две събития, свързани с руската история. Накрая са добавени две молитви пред Монреалската икона на св. Богородица (изчезнала през 1997 г.), за чиято "наследница" се счита Хавайската. Съществува специален акатист за Хавайската икона, съставен преди три години по повод 15-годишнината от началото на изтичането на миро от нея, но той не е утвърден от РПЦ за широко ползване.
Акатист на Пресвета Богородица Вратарка
(пред чудотворната Иверска икона от Света гора)[1]
Кондак 1
На тебе, наша Владичице Богородице, Водителка в бран, ние, твоите раби, принасяме хвалебни песни, защото чрез идването на твоя почитан образ придобихме крепък щит, непристъпна стена и незаспиваща стража. А ти, понеже имаш непобедима сила, покрий и ни защити, Владичице, от всички видими и невидими врагове и ни избави от всяка душевна и телесна беда, за да ти казваме: Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
Бог вече е видял сърцето ти
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение на беседата "Когато Бог мълчи"
И така стигаме до четвъртата част – до думите на апостол Павел, които прочетохме: „Всичко съдейства за добро на ония, които обичат Бога“, тоест Бог винаги извежда нещата към добро, винаги дава някакво разрешение, винаги открива изход. Обърнете обаче внимание какво казва апостолът. Той не казва, че всичко е добро. Не казва, че в този живот онзи, който вярва в Бога, ще бъде освободен от всичките си проблеми, че всичко ще върви добре и че няма да среща никакви трудности. Казва: „съдейства“. Бог направлява събитията, устройва ги и ги води по такъв начин, че чрез тях да те доведе до доброто. Той не ти казва, че няма да има проблеми.
И тук е изключително важно да разберем, че Христос никога не ни е лъгал. Христос никога не е казвал на някого: „Ако си с Мене, няма да носиш кръст.“ Бог не е казвал, че ако изпълняваш Неговите заповеди, всичките ти проблеми ще бъдат разрешени. Никога не е казвал: „Ако вярвате в Мене, няма да имате кръст.“ Какво каза? Каза: „Никога няма да те оставя сам. В твоя кръст ще бъда с тебе, ще бъда до тебе.“
Когато Бог мълчи
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение на беседата "Истинската молитва е да можеш да застанеш пред Бога гол"
Много често възприемаме Божието мълчание като Негово отсъствие, защото сме свикнали да мислим, че ако нещо не говори, то не съществува. Затова и ние говорим непрестанно, а твърде малко слушаме.
Днес човек търси някого не просто за да разговаря с него, а за да бъде изслушан. Търси човек, пред когото да изкаже болката си, да отвори сърцето си, да сподели нещо от своя живот. Но не намираме лесно хора, които действително да ни изслушат. Един мъдър старец на Света гора казваше, че добрият Бог ни е дал две уши и една уста, за да говорим по-малко и да слушаме много повече. За съжаление обаче ние не умеем да слушаме. Не сме готови да отворим място в себе си за другия и да му кажем: „Ела, говори“, без да го прекъсваме и без веднага да му даваме отговор.
Често се тревожим и си мислим: „Какво ще му кажем?“ Но страдащият човек не иска непременно да му кажеш нещо. Човекът с разбито сърце не търси отговори, а присъствие. В страданието и в трудния момент аз не търся някой изключително умен човек, който да ми даде изключително находчив отговор или решение. Търся човек, който да бъде до мен и да ми каже: „Тук съм.“
Христовата благост освобождава хората от демонската злоба
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Евангелието на Неделя 5-а след Петдесетница ни дава три основни поучения:
- Дори и демоните изповядват божествеността на нашия Господ Иисус Христос и факта, че Той е Спасителят на света;
- Милостивата любов на Иисус освобождава хората от властта на злите духове;
- Материалната загуба може понякога да бъде форма на порицание за прекалено поробените от материална печалба.
Иисус бил посрещнат в Гадаринската страна от двама бесновати, които били много зли, гневни и опасни. Те живеели в гробищата и това символично показва, че се намирали в състояние на духовна смърт, т.е. на пълна изолация от общността. Двамата бесновати били изпълнени със злоба и мразели останалите човеци и били изключително агресивни към тях. Фактически, не те самите проявявали насилие към хората, а злите духове, които ги обладали. Евангелието ни посочва, че злите духове, които обладали двамата, използвали техните гласове и викали: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“ (Мат. 8: 29).
| Словото стана плът |
|---|













