Мястото на срещата не се променя
- Детайли
- Протойерей Красимир Кръстев
Проповед за Томина неделя (по Йоан 20 гл.)
Днес, в светлия ден на Томина неделя, ние не просто си спомняме за съмнението на апостол Тома, а се вглеждаме по-дълбоко в неговото сърце — в неговото търсене и в неговото смирение. И колкото повече се вглеждаме, толкова по-ясно осъзнаваме, че колебанията и съмненията не помрачават светлината на този неделен ден.
„Светъл“ съвсем не е клише, защото това е денят, в който вярващите се събират заедно в Христос. Всички са заедно и всички коленичат при възгласа: „Христовата светлина просвещава всички“. Колко много символика има в това! Но у всеки смирено коленичил светлината има да преодолее различни прегради…
Два пътя, една вяра: Тома и Йоан
- Детайли
- Пергамски митр. Йоан Зизюлас
Неделя на Тома и на свети Йоан Богослов (Йоан 20:19–31). Проповед, произнесена в светата обител "Св. Йоан Предтеча", Есекс, Англия, 8.5.2016 (в деня на св. Йоан Богослов)
Двама апостоли ни посочва днес нашата Църква, обични братя, като изповедници на божеството на Господ.
Единият е апостол Тома, който, виждайки възкръсналия Господ, изповяда и рече: „Господ мой и Бог мой“. Другият е ученикът, чиято памет днес чества нашата Църква: Йоан Богослов, който, както чухме в апостолското четиво, също изповядва божеството на Господа, като записва тези твърде значими слова: „Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота.“ (1 Йоан 1:1)
И двамата тези ученици изповядват божеството на Господа, но всеки достига до това по различен път.
Апостол Тома, за да достигне до изповядването на божеството на Господа, преминава най-напред през съмнението. Той не може да повярва, ако няма в ръцете си доказателства. Не може да повярва и да изповяда божеството на Господа и Неговото Възкресение, ако не Го види лично и не положи пръста си върху следите от гвоздеите — за да се увери, че именно разпнатият Господ е Този, Който е възкръснал, че Той е неговият Господ и неговият Бог.
Патриаршеско и Синодално Пасхално послание 2026
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Отново неизказаната Божия милост се докосва до сърцата ни, изпитвайки радостта от свещената Пасха – Празник на празниците и Тържество на тържествата! В този пресветъл ден на всеславното Христово Възкресение светата Православна църква ликува духовно, „виждайки Царя Христа да просиява от гроба като Жених.“
О, Пасха велика и пресвета, Христе! О, Премъдрост и Слово Божие, и Сила… Думата „Пасха“ означава преминаване – преминаваме от тлението към нетлението, от смъртта към живота, от греха към спасението, от временното към вечното, от „долината на плача“ (Пс. 83:7) и „смъртната сянка“ (Пс. 22:4) към невечерния ден в „Новия Йерусалим“ на Божието царство.
Христовото Възкресение в каноничното съзнание на Църквата
- Детайли
- Александър Смочевски
Кратък коментар към пр. 66 на Трулския вселенски събор
Литургичният живот на Църквата е в неразделно единство с нейното канонично Предание. Редица свещени правила на Църквата регулират конкретни богослужебни въпроси. Така например повечето от правилата на Лаодикийския поместен събор (360 г.) се отнасят до различни богослужебни теми и проблеми – до степен някои автори да характеризират тези правила като „Закон [sic!] на Църквата за богослужението“ (1).
Периодът на Великата четиридесетница не е изключение от това. В правилата на Пето-Шестия Трулски вселенски събор (691 г.), който запълва каноническия вакуум, настъпил в периода след Четвъртия вселенски събор (451 г.), намираме различни указания относно този богослужебен период:
Грехът е отсъствие на живот
- Детайли
- Архим. Варнава Янку
Страстната седмица за християните е период на тъга. По парадоксален начин обаче тази тъга съдържа истинската радост. Това са противоречиви чувства, които надхвърлят обикновената логика. Страстната седмица не е просто поредица от събития – тя е начин на живот и предложение за живот, което дава други измерения, които човек трудно може да разбере, но именно от тях имаме нужда. Тя предлага победа чрез поражението, печалба чрез загубата. Как да разбираме това?
Светът живее в нагласа на съревнование и конфликт, защото човек иска да надделее над другия, понеже се чувства дълбоко несигурен. Трябва да имаш вътрешна пълнота, за да можеш да отстъпиш място на другия. А всъщност победата над смъртта се състои именно в това. Смъртта е загубата на връзката, отказът от любовта и господството на егоцентризма, себелюбието, нарцисизма.
И ние казваме, че смъртта – тоест отказът от любовта – се побеждава, когато се откажа от собствената си воля заради другия; когато дам пространство на другия да „диша“ и му дам свобода.
Христос Воскресе!
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
