При най-стария български владика
- Детайли
- Петър Николчев (+10.9.1944 г.)
Статията „При най-стария български владика“ е публикация на Петър Николчев във вестник „Зора“ от 15 юли 1937 г. Журналистът Петър Иванов Николчев е от Белоградчик. Той има богато литературно и публицистично творчество, започнало още в младите му години като председател на Юношеския туристически съюз в гимназията във Видин. За съжаление Петър Николчев има трагична съдба. На 10 септември 1944 г. на гарата в Горна Джумая (днес Благоевград) той заедно с други журналисти и директора на “Зора“ Данаил Крапчев (1880 – 1944) от Прилеп са били убити от група комунисти – преследвачи на “фашисти”.
Публикува се в памет на Варненски и Преславски митрополит Симеон (9 февруари 1840 – 23 октомври 1937)
Вратите на дядо Симеон във Варна винаги са отворени за всекиго; децата влизат при него във всяко време. Когато дойде в София, и в синодалната палата започнаха да се стичат при него като на поклонение – Високопреосвещеният митрополит никого не върна: всички приемаше и благославяше. Близките му настояваха да не се преуморява, но той им заявяваше:
Слово в Неделя на блудния син
- Детайли
- Ярославски и Ростовски митр. Йоан (Вендланд)
В името на Отца и Сина, и Светия Дух!
Направихме още една крачка към посрещане на празника Пасха. Миналата неделя светата Църква ни показа как човек трябва да върви към Бога: да се моли, но как – без хвалби, смирено.
Тази неделя Църквата ни показва как Бог върви към човека. Но наистина, и в този случай първата крачка трябва да направи самият човек.
Грешният блуден син (Лука 15:11-32). Неговият най-сериозен грях се състои в това, че той изоставя своя баща и отива в далечна страна, а после в блуден живот пропилява голямото богатство, дадено му от бащата. Последствията от това не закъсняват. Той обеднява, започва да гладува и тогава си спомня за бащата. Дори подготвя своята изповед пред него и молба бащата да го приеме вече не като син, а като един от неговите слуги-наемници. И ето, когато синът се връща при бащата, бащата го вижда отдалече, излиза от дома, бързо тръгва към него и го прегръща. Въпреки че синът започва своята предварително подготвена изповед, бащата не му позволява да я довърши, заповядва да го облекат в най-хубавите дрехи, да обуят босите му нозе в меки обувки, да сложат пръстен на ръката му и да подготвят пищно празненство.
Църквата и светът
- Детайли
- Пергамски митр. Йоан Зизюлас
По повод 3-годишнината от кончината на Пергамския митр. Йоан Зизиулас († 2 февруари 2023)
Изследването на делото на Тримата светители ни води до някои изводи за това какво място заема Църквата в света. Няма съмнение, че Тримата светители, които почитаме днес, са оказали дълбоко влияние върху културата на своето време и не само. Особено силно е било тяхното въздействие върху т.нар. византийска култура и върху културата на народите, които в по-голямата си част принадлежат към Православната църква.
Характерни черти на това въздействие са не само уважението към Църквата и нейните служители, което в миналото, а може би и днес, никога не е било помрачавано от недостойнството на отделни личности (с една удивителна разсъдливост православните винаги са правели разлика между конкретната личност и онзи, към когото тя сочи, така че почитта към първообраза да не бъде нарушена заради евентуалните недостатъци на образа…). В социалното пространство Църквата пренесе общинното начало в организацията на обществения живот, като по този начин укрепи духа на „демокрацията“ в нейния автентичен израз. Тя също така създаде едно човешко нравствено отношение на търпимост към слабостите на хората, избягвайки всякакъв вид „свети инквизиции“ и „лов на вещици“, и положително култивирайки етос на съучастие в болката и радостта на другите.
Къде е опората на човека, когато светът се руши
- Детайли
- Прот. Андрей Кордочкин
Тази неделя в православните храмове се чете евангелски откъс, който, според мен, помага да се отговори на един въпрос, който за мнозина от нас поне през последните четири години е изключително важен – а именно как да не полудеем, когато се сриват всички наши обичайни опори, когато се разпада представата ни за добро и зло и когато се рушат връзките между хората.
И ние чуваме този кратък откъс – притчата, която Спасителят разказва за двама души, дошли в храма и молещи се по много различен начин (Лука 18:10–14). Единият се сравнявал с другите, благодарейки на Бога за това, че не е като тези хора, които, както му се струвало, са по-лоши от него самия. А другият човек се молел много скромно и незабележимо, не виждал никого около себе си и изричал само простите думи: „Господи, бъди милостив към мене, грешния.“
А ако се вгледаме внимателно в тези двама души, ще видим, че основната разлика в тяхната молитва, в тяхното поведение, се състои в това, че вниманието на единия човек е било насочено навътре – към самия него, а вниманието на другия е било насочено навън.
Отец Ипомоний и Полярният мечок
- Детайли
- Пропан Бутан
Със студа и снега отец Ипомоний някак си бе успял да посвикне, всъщност не се оказа чак толкова студено – напълно съпоставимо с родните подбалкански градчета. А може би и този януари да бе по-топъл. Но още не можеше да свикне със самотата. Вече близо месец се бе установил в Нуук – уж столица, пък хората малко, като в провинциално градче – има-няма 20-на хиляди души. И всеки по своята си работа, всеки бърза да се прибере при семейството си. А отец Ипомоний бе сам. Че още нямаше и къде да служи. Бяха му обещали да се намери сграда, в която поне на първо време да се изгради параклис, но бавно се случваха нещата. А без енорията си отецът се чувстваше осиротял.
Като всяка привечер, облече дебелия кожух и започна разходката си из покрайнините на градчето. Улисан в молитва и размисли, не усети как се е поотдалечил. Но и вятърът премрежваше очите, а залязващото слънце правеше снегът да блести още по-силно. Затова и го видя в последния момент. Аха-аха да го настъпи. Бе легнал на снега и почти се сливаше с него. Всъщност май леко го настъпи.
- О, извинете! – стреснато възкликна отец Ипомоний. Разбира се, той направи това машинално. Нямаше никаква логика да говори на някакъв мечок, пък бил той и толкова грамаден.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
