Къде е опората на човека, когато светът се руши

Детайли

Прот. Андрей Кордочкин

01 Февруари 2026

Тази неделя в православните храмове се чете евангелски откъс, който, според мен, помага да се отговори на един въпрос, който за мнозина от нас поне през последните четири години е изключително важен – а именно как да не полудеем, когато се сриват всички наши обичайни опори, когато се разпада представата ни за добро и зло и когато се рушат връзките между хората.

И ние чуваме този кратък откъс – притчата, която Спасителят разказва за двама души, дошли в храма и молещи се по много различен начин (Лука 18:10–14). Единият се сравнявал с другите, благодарейки на Бога за това, че не е като тези хора, които, както му се струвало, са по-лоши от него самия. А другият човек се молел много скромно и незабележимо, не виждал никого около себе си и изричал само простите думи: „Господи, бъди милостив към мене, грешния.“

А ако се вгледаме внимателно в тези двама души, ще видим, че основната разлика в тяхната молитва, в тяхното поведение, се състои в това, че вниманието на единия човек е било насочено навътре – към самия него, а вниманието на другия е било насочено навън.

Отец Ипомоний и Полярният мечок

Детайли

Пропан Бутан

29 Януари 2026

Със студа и снега отец Ипомоний някак си бе успял да посвикне, всъщност не се оказа чак толкова студено – напълно съпоставимо с родните подбалкански градчета. А може би и този януари да бе по-топъл. Но още не можеше да свикне със самотата. Вече близо месец се бе установил в Нуук – уж столица, пък хората малко, като в провинциално градче – има-няма 20-на хиляди души. И всеки по своята си работа, всеки бърза да се прибере при семейството си. А отец Ипомоний бе сам. Че още нямаше и къде да служи. Бяха му обещали да се намери сграда, в която поне на първо време да се изгради параклис, но бавно се случваха нещата. А без енорията си отецът се чувстваше осиротял.

Като всяка привечер, облече дебелия кожух и започна разходката си из покрайнините на градчето. Улисан в молитва и размисли, не усети как се е поотдалечил. Но и вятърът премрежваше очите, а залязващото слънце правеше снегът да блести още по-силно. Затова и го видя в последния момент. Аха-аха да го настъпи. Бе легнал на снега и почти се сливаше с него. Всъщност май леко го настъпи.

- О, извинете! – стреснато възкликна отец Ипомоний. Разбира се, той направи това машинално. Нямаше никаква логика да говори на някакъв мечок, пък бил той и толкова грамаден.

Светият човек носи опита на Въплъщението

Детайли

Прот. Николай Лудовикос

26 Януари 2026

Наскоро гледах няколко откъса от поредицата за свети Паисий Светогорец и ми се стори добра. Но все пак си задавам въпроса, как можеш да говориш за божественото, какво ще покажеш? Самата мисъл ме кара да треперя и нямам представа как ще се развият следващите епизоди. Не че хората, които работят по проекта, са некомпетентни, напротив, много от тях искрено желаят чрез този сериал да предложат нещо стойностно. Но тук говорим за присъствието на Бога в човека, за това, че Той обитава вътре в нас и затова е много трудно да се представи това художествено.

Аз всъщност лично познавах отец Паисий, общувахме в продължение на цели четиринадесет години. Тази връзка е оставила в мен дълбоки и неизличими следи. Но аз не подхождам към стареца така, както мнозина днес правят – сякаш реалността около светеца магически се обезсилва и пред нас застава един неестествен образ, натоварен всъщност с нарцистичните идеали на нечие его… Това води до голямо объркване, до степен самата Църква да се изгуби в цялата тази картина. И заедно с нея се губи и светостта. Хората започват да я възприемат като нещо свръхестествено, почти като нещо абстрактно… Това е напълно противоположно на образа, който ние, познавалите отец Паисий, носим в себе си.

Закхей - митарят

Детайли

Митр. Антоний Сурожки

23 Януари 2026

Настъпи втората подготвителна неделя към Поста; днес си спомняме Закхей – митаря. Името „Закхей“ означава „праведност“, „справедливост“. Колко нелепо звучи това име на фона на неговия живот, с каква горчива ирония, навярно, хората си мислели как е наречен този човек и как живее. Всички онези, които са били унизени, ограбени, онеправдани и потискани от него, вероятно са произнасяли името му като оскърбление, като подигравка: как може такъв човек да носи име, означаващо толкова велики и свети неща като праведност и справедливост, когато целият му живот е една подигравка със справедливостта, когато целият му живот е служение на мамона на неправдата?

Но ето че настъпва един час и този човек, чийто живот е бил толкова уродлив, толкова противоречащ на неговото име и на най-дълбокото му призвание, изведнъж се оказва лице в лице със Спасителя Христос. Той пожелава да Го види и заради това не се побоява да се изложи на присмеха и подигравките на своите съграждани: човек, вероятно възрастен, по земному достоен, богат, се покатерва на дърво, защото е нисък на ръст и не може през главите на другите хора да види Спасителя.

Слез от смоковницата!

Детайли

Прот. Красимир Кръстев

22 Януари 2026

Днес отново ще се срещнем със Закхей – човек малък на ръст, но не и малък по жажда за спасение. Малък по тяло, но голям по търсене. Грешник по живот, но пример за велико покаяние.

По едно съвпадение днес честваме и паметта на св. Григорий Богослов, който обръща внимание на неговото духовно извисяване. В своето Слово 39, възхвалявайки покаянието, светителят казва: „Христос не се срамува от митаря, нито отблъсна блудницата, нито презря Закхей, малкия на ръст, но голям по желание за спасение. Той се възкачи, за да види, а беше видян; търсеше, а беше намерен; стоеше високо по място, но слезе ниско по дух, за да бъде въздигнат от Този, Който смирява гордите и възвисява смирените.“

Ето тайната на спасението: човек търси Бога, но Бог пръв намира човека. Закхей се изкачи на смокинята, за да види Иисус. Но преди още той да Го види – беше видян така, както Бог вижда всички на тази земя, които търсят истината.