Каква трябва да бъде съвременната проповед
- Детайли
- Пергамски митр. Йоан Зизюлас
Проповедта е „свещенодействие“ (Рим. 15:16). Божието слово се различава от всяка форма на човешко слово, защото има за цел да настрои човека към Божията вола, да открие пред него и направи достъпно посланието за любовта на Бога, уверението, че „Бог е с нас“ при всяко житейско обстоятелство. Това важи особено силно, когато словото Божие звучи и се предлага по време на Божествената литургия, в която Словото (Логосът) се „въплъщава“ и предлага на човека за причастие. В този контекст проповедта трябва да се поднася с благоговение и внимание, за да не наруши богослужебната атмосфера, която създава Божествената литургия.
Проповедта е тълкувание. Целта на проповедта е да предаде на езика и в понятията на всяка конкретна епоха посланието на Евангелието, като го вкорени в културния контекст на дадено място и време. Основа и фундамент на проповедта винаги остават четивата от Свещеното Писание, както в неделните дни, така и при празниците на светиите. Поради тази причина мястото на проповедта в Божествената литургия е след свещените четива, както е било през цялата история на Църквата още от първите векове, когато оглашените са напускали след четивата, и както продължава да се спазва благоговейно и днес във Вселенската патриаршия, но и при римокатолиците и протестантите.
Мястото на срещата не се променя
- Детайли
- Протойерей Красимир Кръстев
Проповед за Томина неделя (по Йоан 20 гл.)
Днес, в светлия ден на Томина неделя, ние не просто си спомняме за съмнението на апостол Тома, а се вглеждаме по-дълбоко в неговото сърце — в неговото търсене и в неговото смирение. И колкото повече се вглеждаме, толкова по-ясно осъзнаваме, че колебанията и съмненията не помрачават светлината на този неделен ден.
„Светъл“ съвсем не е клише, защото това е денят, в който вярващите се събират заедно в Христос. Всички са заедно и всички коленичат при възгласа: „Христовата светлина просвещава всички“. Колко много символика има в това! Но у всеки смирено коленичил светлината има да преодолее различни прегради…
Два пътя, една вяра: Тома и Йоан
- Детайли
- Пергамски митр. Йоан Зизюлас
Неделя на Тома и на свети Йоан Богослов (Йоан 20:19–31). Проповед, произнесена в светата обител "Св. Йоан Предтеча", Есекс, Англия, 8.5.2016 (в деня на св. Йоан Богослов)
Двама апостоли ни посочва днес нашата Църква, обични братя, като изповедници на божеството на Господ.
Единият е апостол Тома, който, виждайки възкръсналия Господ, изповяда и рече: „Господ мой и Бог мой“. Другият е ученикът, чиято памет днес чества нашата Църква: Йоан Богослов, който, както чухме в апостолското четиво, също изповядва божеството на Господа, като записва тези твърде значими слова: „Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота.“ (1 Йоан 1:1)
И двамата тези ученици изповядват божеството на Господа, но всеки достига до това по различен път.
Апостол Тома, за да достигне до изповядването на божеството на Господа, преминава най-напред през съмнението. Той не може да повярва, ако няма в ръцете си доказателства. Не може да повярва и да изповяда божеството на Господа и Неговото Възкресение, ако не Го види лично и не положи пръста си върху следите от гвоздеите — за да се увери, че именно разпнатият Господ е Този, Който е възкръснал, че Той е неговият Господ и неговият Бог.
Патриаршеско и Синодално Пасхално послание 2026
- Детайли
- Св. Синод на БПЦ
Отново неизказаната Божия милост се докосва до сърцата ни, изпитвайки радостта от свещената Пасха – Празник на празниците и Тържество на тържествата! В този пресветъл ден на всеславното Христово Възкресение светата Православна църква ликува духовно, „виждайки Царя Христа да просиява от гроба като Жених.“
О, Пасха велика и пресвета, Христе! О, Премъдрост и Слово Божие, и Сила… Думата „Пасха“ означава преминаване – преминаваме от тлението към нетлението, от смъртта към живота, от греха към спасението, от временното към вечното, от „долината на плача“ (Пс. 83:7) и „смъртната сянка“ (Пс. 22:4) към невечерния ден в „Новия Йерусалим“ на Божието царство.
Христовото Възкресение в каноничното съзнание на Църквата
- Детайли
- Александър Смочевски
Кратък коментар към пр. 66 на Трулския вселенски събор
Литургичният живот на Църквата е в неразделно единство с нейното канонично Предание. Редица свещени правила на Църквата регулират конкретни богослужебни въпроси. Така например повечето от правилата на Лаодикийския поместен събор (360 г.) се отнасят до различни богослужебни теми и проблеми – до степен някои автори да характеризират тези правила като „Закон [sic!] на Църквата за богослужението“ (1).
Периодът на Великата четиридесетница не е изключение от това. В правилата на Пето-Шестия Трулски вселенски събор (691 г.), който запълва каноническия вакуум, настъпил в периода след Четвъртия вселенски събор (451 г.), намираме различни указания относно този богослужебен период:
Христос Воскресе!
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
