Бог вече е видял сърцето ти
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение на беседата "Когато Бог мълчи"
И така стигаме до четвъртата част – до думите на апостол Павел, които прочетохме: „Всичко съдейства за добро на ония, които обичат Бога“, тоест Бог винаги извежда нещата към добро, винаги дава някакво разрешение, винаги открива изход. Обърнете обаче внимание какво казва апостолът. Той не казва, че всичко е добро. Не казва, че в този живот онзи, който вярва в Бога, ще бъде освободен от всичките си проблеми, че всичко ще върви добре и че няма да среща никакви трудности. Казва: „съдейства“. Бог направлява събитията, устройва ги и ги води по такъв начин, че чрез тях да те доведе до доброто. Той не ти казва, че няма да има проблеми.
И тук е изключително важно да разберем, че Христос никога не ни е лъгал. Христос никога не е казвал на някого: „Ако си с Мене, няма да носиш кръст.“ Бог не е казвал, че ако изпълняваш Неговите заповеди, всичките ти проблеми ще бъдат разрешени. Никога не е казвал: „Ако вярвате в Мене, няма да имате кръст.“ Какво каза? Каза: „Никога няма да те оставя сам. В твоя кръст ще бъда с тебе, ще бъда до тебе.“
Когато Бог мълчи
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение на беседата "Истинската молитва е да можеш да застанеш пред Бога гол"
Много често възприемаме Божието мълчание като Негово отсъствие, защото сме свикнали да мислим, че ако нещо не говори, то не съществува. Затова и ние говорим непрестанно, а твърде малко слушаме.
Днес човек търси някого не просто за да разговаря с него, а за да бъде изслушан. Търси човек, пред когото да изкаже болката си, да отвори сърцето си, да сподели нещо от своя живот. Но не намираме лесно хора, които действително да ни изслушат. Един мъдър старец на Света гора казваше, че добрият Бог ни е дал две уши и една уста, за да говорим по-малко и да слушаме много повече. За съжаление обаче ние не умеем да слушаме. Не сме готови да отворим място в себе си за другия и да му кажем: „Ела, говори“, без да го прекъсваме и без веднага да му даваме отговор.
Често се тревожим и си мислим: „Какво ще му кажем?“ Но страдащият човек не иска непременно да му кажеш нещо. Човекът с разбито сърце не търси отговори, а присъствие. В страданието и в трудния момент аз не търся някой изключително умен човек, който да ми даде изключително находчив отговор или решение. Търся човек, който да бъде до мен и да ми каже: „Тук съм.“
Христовата благост освобождава хората от демонската злоба
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Евангелието на Неделя 5-а след Петдесетница ни дава три основни поучения:
- Дори и демоните изповядват божествеността на нашия Господ Иисус Христос и факта, че Той е Спасителят на света;
- Милостивата любов на Иисус освобождава хората от властта на злите духове;
- Материалната загуба може понякога да бъде форма на порицание за прекалено поробените от материална печалба.
Иисус бил посрещнат в Гадаринската страна от двама бесновати, които били много зли, гневни и опасни. Те живеели в гробищата и това символично показва, че се намирали в състояние на духовна смърт, т.е. на пълна изолация от общността. Двамата бесновати били изпълнени със злоба и мразели останалите човеци и били изключително агресивни към тях. Фактически, не те самите проявявали насилие към хората, а злите духове, които ги обладали. Евангелието ни посочва, че злите духове, които обладали двамата, използвали техните гласове и викали: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“ (Мат. 8: 29).
Патриотизъм, който служи на Молох
- Детайли
- К. С. Луис
Предложеният откъс е от книгата „Четирите любови“ на К. С. Луис, в която известният християнски писател разглежда различните лица на патриотизма. Луис се опитва да разграничи естествената любов към родината – към дома, езика, паметта и близките общности, от онзи вид патриотизъм, който се превръща в идол и започва да действа като демонична сила. Луис показва кога любовта към родината може да бъде здрава и съвместима с християнството, и кога тя се изражда в чувство за превъзходство, в оправдание на насилието или в подмяна на Божията правда с национална кауза. Тези размисли звучат особено актуално днес, когато „патриотичните чувства“ често се използват от агресивни партии и движения, които ги представят като част от „консервативните ценности“ и ги свързват с християнството в противопоставяне на глобализма. За православните народи този въпрос е още по-чувствителен, защото в съвременна Русия войнственият патриотизъм се легитимира с православна реторика. Именно затова предупреждението на Луис за момента, в който любовта към родината се превръща в идол, заслужава да бъде чуто отново.
… Сега се обръщам към любовта към собствената страна. Тук няма нужда пространно да обясняваме максимата на Дени дьо Ружмон; всички вече знаем, че тази любов се превръща в демон, когато се превърне в бог. Някои започват да подозират, че тя никога не е била нищо друго освен демон. Но тогава те трябва да отхвърлят половината от високата поезия и половината от героичните дела, които човешкият род е създал. Би трябвало да отхвърлим дори Христовия плач за Йерусалим. И Той проявява любов към Своята страна.
По земите, където се пазят следите български
- Детайли
- Прот. Кирил Синев
Има събития, за които си струва да участваш в тях. И това беше едно от тях. Когато получих лична покана от кмета на Тулча да участвам на 30 юни в освещаването на бюст-паметника на българския войвода Стефан Караджа, мисълта ми се отправи към най-отдалечения край на нашата епархия от времето преди Освобождението (по време на Българската екзархия, когато Северна Добруджа в църковно отношение е в нейните граници).
На Петровден отслужих света литургия във възстановения храм на всички светии в Русчук града. Слава Богу! По молитвите на всички светии и на честваните първовърховни апостоли Петър и Павел хванахме друма към Тулча. А това са цели 350 км по суша. Далеч му е било на дядо Григорий Доростоло-червенски. Затова е гласувал пълно доверие на своя викарен епископ там Климент Браницки (Васил Друмев).
| Словото стана плът |
|---|













