Човекът е отворена рана

Детайли

Отец Хараламбос Пападопулос

01 Юли 2025

Продължение на беседата "Да преобразиш раната си"

Какво казваше отец Александър Шмеман? „Не търсете грехове тук и там“, казва той. Тоест, не си правете списъци с грехове, не създавайте чувство за вина, мания и тревожност. Това често води до нещо като „страх от греха“ – да го наречем така. Според него съществува само един истински грях, от който произлизат всички останали. Кой е той? Да живееш така, сякаш Христос никога не е идвал на света. Това е грехът – да водиш живот, който игнорира присъствието Му, живота, Кръста и Възкресението Му.

Ако това е основният, коренният грях, тогава единственото истинско чудо е човек да живее така, както Христос иска. Да живееш според волята на Христос – това е чудото. Христос иска от нас да живеем като хора, които наистина вярват, че Той е дошъл в света – да отговорим на Неговото присъствие, да съгласуваме живота си с личността на Христос, с Неговите заповеди, с начина на живот, който Той очаква от нас. И тогава наистина се случва чудото в живота ни – защото сме преобразили мрака си в светлината на Божието присъствие.

По-рано говорихме за чудото. Днес ще говорим за раната. Въпросът е: човекът ранена същност ли е? Само някои хора ли са наранени или всички сме такива? Страда ли в крайна сметка всеки човек?

Служба за Петровден в неделен ден (глас 2) на български

Детайли

свещ. Траян Горанов

29 Юни 2025

В неделя след Неделя на всички български светии – съчетава се възкресната служба на 2 глас с празничната (Типик, с. 350, т. 6. Службата ще се повтори през 2036 г.)

В събота на вечерната

Първа катизма

Господи, воззвах (Пс. 140), гл. 2:

Господи, извиках към Тебе, чуй ме. Послушай ме, Господи. Господи, извиках към Тебе, побързай към мене; чуй моя глас, когато Те призовавам, чуй ме, Господи!

Да се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян, издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва, чуй ме Господи!

Възкресни стихири:

Стих: Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име! (Пс. 141:7A)

Дойдете да се поклоним на Бог Слово, роден от Отец преди всички векове; Той взе плът от девицата Мария, защото доброволно претърпя кръста и се предаде на погребение, а като възкръсна от мъртвите, спаси мене, заблудения човек.

Стих: Около мене ще се съберат праведните, кога ми сториш благодеяние. (Пс. 141:7Б)

Денят на светите първовърховни апостоли Петър и Павел

Детайли

Архиеп. Георги (Вагнер)

28 Юни 2025

Братя и сестри!

Колко хубаво е да пребиваваме заедно в Божията църква! Заедно отбелязахме празника на Слизането на Светия Дух, а сега празнуваме заедно деня на духоносните първовърховни Христови апостоли. Така преминаваме от една радост към друга, докато не постигнем всички радости в царството небесно.

Църковната радост не е това, което са радостите на този свят. Тържеството на Църквата не е това, което са празниците в обкръжаващата ни нецърковна среда. Смисълът на църковните празници не е в яденето и пиенето или в други чувствени удоволствия, а в духовното съзерцаване на чудесата на Божията любов. Именно това съзерцаване е извор за нас на неземна, непреходна, вечна радост. Всеки празник е за нас нова малка среща с великата тайна – тайната на Божията любов.

Да преобразиш раната си

Детайли

Отец Хараламбос Пападопулос

27 Юни 2025

Както разбираме и от заглавието, ще говорим за това голямо благословение и благодат, която Бог е дал на човека – да може да преобразява раните си. Тоест, да може да се издига над своите рани. Да може да не бъде пленник на раните си. Някой би могъл да каже, че лошата новина е, че всички хора сме наранени и носим травми, но много добрата новина е, че в името на Христос и чрез дарбите, които Бог ни е дал, ние не сме обречени. С други думи, можем да се променим, можем да се преобразим и можем да видим отново живота си в Христа. Тоест, да се издигнем над раните си, да изживеем чудото на преобразяването на нашите рани.

Ще говорим за чудото, ще говорим за травмата, ще говорим за преобразяването на травмата и изобщо ще се опитаме да видим как Бог ни докосва със Своето чудно присъствие в ежедневието. Не някъде далеч извън живота ни, не някъде другаде, не във въображението ни, не на някакво фантастично ниво, а в живота ни, в нашето ежедневие.

Нека си припомним, къде Христос повика първите си ученици? Не в някаква зала за събития. Дори не в храма на Соломон. Не ги повиква на някакво свято място. А къде? Там, където ловяха риба.

Когато Църквата е автентична, тя създава култура

Детайли

Христос Янарас

23 Юни 2025

Продължение на беседата "За тайнството на Светата Троица, на човека и света"

На опелото Църквата пее: „Начало на съществуването и на ипостаста ми стана Твоето сътворително повеление.“ Началото на моето битие и на моята ипостас, на моята действителна същност, не е това тяло. Това тяло е отговорът, сътвореният отговор на зова, който си ми отправил: „Ела, обичам те“, и моето „да“ е това тяло. То обаче, понеже е тварно, има начало и край, докато Твоят зов няма нито начало, нито край. Когато казвам „да“, моето „да“ е онова „амин“, за което говори апостол Павел към Бога, и това „амин“ се изпълнява чрез съзнателното приемане на смъртта. Предавам се на смъртта, казвайки: „Да, вземи ме, сега вече съществувам само за Теб.“

Затова Църквата празнува този триумф над индивидуалността – т.е. влизането в начина на съществуване на Лицата на Светата Троица. И как го празнуваме това? Отново с човешки език. Нищо в Църквата не е извън реалността, не е абстракция или умозрение. Отново – с Пасхалната вечеря. Всяка неделя за нас е Пасха. Всяка неделя се събираме на тази Трапеза, приемаме храна – тоест онова, което е необходимо за живота ни. Защото човек, бидейки тварен, не може да живее без хляб, без храна и без питие.