Защо трябва да вярваме в Църквата?
- Детайли
- Прот. Алексей Умински
Вярвам в една света, съборна и апостолска Църква
Ежедневно в утринните молитви четем или във всеки случай трябва да четем Символа на вярата. Само че разбираме ли го? Опитваме ли се да вникнем в него? Дори думите: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове. Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало“ – съдържат непостижим смисъл, защото тайната на Светата Троица не може да бъде осъзната чрез човешкия ум и дефинирана чрез нашия чувствен опит. Затова и Пресветата Троица си остава обект на вярата, а не на знанието, и човек е готов да се съгласи с това. Обаче, когато стигнем до думите: „Вярвам в една света, съборна и апостолска Църква“ – изведнъж се оказва, че и в Църквата се изисква да вярваме също така безусловно, както и в троичното единосъщие на Бога.
Не е толкова важно какво правим, а защо го правим
- Детайли
- Архим. Варнава Янку
В нашата епоха господства образът. Всички се тревожим да имаме добър образ, за да ни ценят хората, или най-вече за да ценим самите себе си. Тревогата за образа ни сама по себе си не е непременно нещо лошо. Нужно е да я разтълкуваме. В нея има една човешка потребност: човек усеща красотата в себе си, усеща нуждата да бъде добър. Това, бихме казали, е божествено вдъхновение – желанието да обичаме доброто, да обичаме красотата. Тази потребност имаме и по отношение на самите себе си.
Но често не я поставяме върху правилна основа. Красотата ще я намерим, ако работим върху себе си, ако се развиваме вътрешно, ако видим смисъла на нашето съществуване, ако разберем за какво Бог ни е определил, тоест да открием своето призвание и своите дарби, но в Христа. Тези дарби се утвърждават истински, когато разберем, че са Христови и че заедно с Христос ни водят към отношение с човека. Тогава те служат: служат на света, служат на човека, служат на личната ни връзка с всеки човек.
За болницата при Живоприемния източник в Балъкли, Цариград
- Детайли
- Иван Димитров
По молба на нашата читателка Р. А. разказваме накратко за това многовековно здравно учреждение на гръцката православна общност в столицата на Османската империя, а днес най-голям град на Република Турция – Истанбул.
Болницата е в близост до храма при целебния извор Живоприемни източник в местността Балъкли и е една от трите болници, поддържани от гръцката общност в мегаполиса край Босфора, в който живее и над 95% от оредялата гръцка етнорелигиозна общност в югоизточната ни съседка. Другите две болници се намират в кварталите Галата и Таксим, северно от залива "Златният рог" (превод от турското наименование "Алтън бойнуз"; гръцкото име на залива е «Кератион», в превод „рогче“ и „рожков“ заради формата му).
Голямата по размери сграда на болницата пострада сериозно от пожар на покрива и най-горния етаж на 4 август 2022 г. и така привлече вниманието на международната общественост. Самата болница е основана още през 1753 г. от сдружението на бакалите. Първоначално е била малка дървена сграда, която изгоряла при пожар през 1790 г.
Всичко, в което няма свобода, няма връзка с Христос
- Детайли
- Архим. Теодосий Мардзухос
В по-старо време и двете власти, държавната и църковната, в известен смисъл имали един и същ предмет на грижа: народа. Императорът и всеки управник бил отговорен за народа. От църковна страна обаче много бързо било осъзнато, че църковното ръководство не е някаква безтелесна глава. Главата съществува като част от тялото. Но днес то сякаш все повече прилича на глава без тяло. Защото кой сериозно би твърдял, че в днешна Гърция гърците са християни в такава степен, че Църквата реално да ги изразява? Казваме: "90% са християни“. Но само защото някога сме ги кръстили. Колко години ще поддържаме заблудата, че човек е християнин само защото е кръстен? Едно е да си кръстен, друго е да си християнин. Ето, успяхме до го постигнем това... Кръщаваме ги малки деца, които още не могат да придобият съзнателно отношение към вярата. После те минават през живота, следвайки някакви обичаи, формалности и навици, но това само по себе си не ги прави християни.
Ето, ти оздравя, недей греши вече!
- Детайли
- Ламбро Скончос
Проповед за Неделята на разслабения
Четвъртата неделя след Възкресение Христово е посветена на великото чудо на изцелението на разслабения, парализирания мъж, от нашия Господ Иисус Христос. Един нещастен човек лежал парализиран и напълно изоставен в един от петте притвора (аркади, т.е. покрити пространства) край известния водоем (къпалня според Йоан 5:2), наричан Витезда, което означава "дом на милосърдието". Това било в Йерусалим при така наречените Овчи порти, т.е. порти, откъдето вкарвали овцете (включително овни и агнета) за жертвоприношенията в двора на храма.
Този човек лежал там в продължение на цели тридесет и осем години. Той търпеливо очаквал чудотворното си изцеление от водата заедно с много други болни, тъй като там лежало "голямо множество болни, слепи, куци, изсъхнали, които чакали да се раздвижи водата" (Йоан 5:3).
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
