Разговор за ядрения апокалипсис
- Детайли
- „Новая газета – Европа“
Интервю с дякон Андрей Кураев на главния редактор на „Новая газета – Европа“ Кирил Мартинов за това как и защо в Русия и в частност в православните среди стана приемливо и „нормално“ да се говори за използването на ядрени оръжия срещу „сатанинския Запад“.
- Първият въпрос е свързан с новинарската среда, в която се намираме всички ние. Защото през последните години, вероятно с усилията на руската телевизия, се нормализира идеята, че Русия има право да използва ядрено оръжие срещу въображаемите си врагове. Какво да кажем на хората, вслушващи се в тази пропаганда? Понякога се сблъсквам с привърженици на ядрената война. Казват, че дори в обкръжението на руския диктатор, президента, има такива хора – Михаил Ковалчук е един от тях. Те мислят, че като цяло няма да се случи нищо особено, нищо страшно – просто ще покажем, че сме много страшни, силни, могъщи, но от това земята няма да се срути, няма да настъпи никаква катастрофа, дори ядрената зима не е страшна. Бих искал да попитам как да спорим с тези хора, ако допуснем, че те, поне някои от тях, може би искрено се заблуждават и то не за последствията от ядрен удар, а по принцип за моралната допустимост на подобен род действия.
- Когато атомното оръжие става нещо не толкова страшно, това го прави по-привлекателно. По-лесно е да се преодолее морално-психологическата бариера и да се натисне ядреният бутон, но после следва ескалация. След малките ядрени заряди следват все по-сериозни. Уви, логиката на войната тук е неизбежна и доказана през вековете.
За празника на света Екатерина
- Детайли
- Иван Димитров
Светата великомъченица Екатерина е живяла в края на третото и началото на четвъртото столетие. Младата девойка-християнка е пострадала за вярата си в Спасителя Иисус Христос в гр. Александрия, тогава столица на провинция Египет, в 305 г., при управлението на имп. Диоклетиан. Тя е сред най-почитаните светици в православния календар. Много жени и момичета носят нейното име и празнуват имен ден на 24 ноември, когато е църковната ѝ памет.
При засиленото ни общуване в последните десетилетия със съседни страни много хора се сблъскват с различна от нашата дата на паметта на св. Екатерина: при гърците, например, но също и при румънците – 25 ноември. И това не е въпрос на стар или нов стил, а на преместване на паметта от една на друга дата, което не е нещо ново и го има и в други случаи. Така в славянските църкви на България, Северна Македония, Сърбия, Русия и пр. паметта на св. Екатерина честваме на 24 ноември. В нашия календар на 25 ноември честваме паметта на св. Климент Охридски, ученик на св. братя Константин-Кирил и Методий и един от най-видните просветители във вяра и словесност на славянските народи през 9 и 10 в.
Обновяването на вярата след войната – част втора
- Детайли
- Прот. Андрей Кордочкин
Продължение от „Обновяването на вярата след войната“
Русия и следвоенна Германия
Смятам, че опитът на църквите в следвоенна Германия може да бъде от полза за Московската патриаршия. Въпреки това между двете ситуации има разлика, и то не в полза на Русия. Нека разгледаме по-отблизо приликите и разликите.
Сходствата са очевидни най-вече в идеологиите на тогавашна Германия и съвременна Русия. Германският Sonderweg (особен път)1 вече е бил сравняван с „руската идея“, която се трансформира в „руския свят“ и в крайна сметка във вяра в месианското призваниена германския (руския) народ. Може да се каже, че патосът на националното величие и превъзходство, противопоставянето на либералната демокрация, милитаризацията на обществото, идеологията на обсадената крепост и култът към героичната смърт са общи характеристики, както и вярата в духовната природа на „богодаруваната“ власт.
Докато Иван Илин, руският философ в изгнание, цитиран най-често от Путин, възхваляваше германския и италианския фашизъм, Александър Дугин, един от сегашните идеолози на войната, сега пренася политически идеи и концепции от Германия от 30-те години на 20 в. в съвременна Русия.
А сега за разликите.
Св. Антоний: Светият Дух не живее в горделива душа
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от Писмо осемнадесето
ПИСМО ДЕВЕТНАДЕСЕТО
Мои възлюбени в Господа чеда, знайте, че Светият Дух е вечен и трансцендентен. Той издава едно много сладко и нежно благоухание, което словото не може да изрази, както е казал един отец: „Кой не познава сладостта и пленителността на Духа, ако не тези, които са заслужили Той да живее в тях?“.
Знае се, че мнозина не са го заслужили, понеже благодатното състояние на покръстването обитава душите на покръстилите се само след много трудове. След като е заживял в тях, този дух ги предоставя на Светия Дух и вече Светият Дух живее в тях.
Мои възлюбени чеда, в действителност може да се установи, че в този свят има доста подобни неща. Скъпоценният камък се получава не без големи усилия и не се намира по села и градове, а само в палатите на царете. Тъй също и Светият Дух не живее в горделива душа, а в душата на смирените, чиито мисли са насочени към съвършенство. Веднъж този Дух заживял в тях, те отправят дълбока благодарност към Бога и всесърдечна възхвала, че са били удостоени с вселяването на Светия Дух.
Обновяването на вярата след войната
- Детайли
- Прот. Андрей Кордочкин
За да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.
И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.
(1 Кор. 12:25-26)
Отговорността на Московската патриаршия за продължаващата руско-украинска война е очевидна. Също толкова очевидна е и кризата, в която тя ще се окаже след края на войната и падането на режима на Путин. Сливайки се с този режим, Московската патриаршия неизбежно ще сподели последиците от неговия крах.
В същото време е очевидно и друго. Русия ще остане в една или друга конфигурация, така както обществото на вярващите ще остане в нея. Тази общност, бидейки разделена, подобно на самото руско общество, до голяма степен ще остане резерват, в който ще се съхраняват и консервират доктрините на Путин.
Каква ще бъде ролята на Църквата в новото общество? Има ли тя друга възможност, освен да се превърне в изолирано място на прокажени, което напълно се е дискредитирало и е загубило всякакво морално право на присъствие и участие в обществения живот?
Струва ми се, че това не е единственият възможен вариант. Ако обаче църквата се върне към това, което е по природа, ще бъде възможно да се върне само през вратите, през които е излязла.
