Не е толкова важно какво правим, а защо го правим
- Детайли
- Архим. Варнава Янку
В нашата епоха господства образът. Всички се тревожим да имаме добър образ, за да ни ценят хората, или най-вече за да ценим самите себе си. Тревогата за образа ни сама по себе си не е непременно нещо лошо. Нужно е да я разтълкуваме. В нея има една човешка потребност: човек усеща красотата в себе си, усеща нуждата да бъде добър. Това, бихме казали, е божествено вдъхновение – желанието да обичаме доброто, да обичаме красотата. Тази потребност имаме и по отношение на самите себе си.
Но често не я поставяме върху правилна основа. Красотата ще я намерим, ако работим върху себе си, ако се развиваме вътрешно, ако видим смисъла на нашето съществуване, ако разберем за какво Бог ни е определил, тоест да открием своето призвание и своите дарби, но в Христа. Тези дарби се утвърждават истински, когато разберем, че са Христови и че заедно с Христос ни водят към отношение с човека. Тогава те служат: служат на света, служат на човека, служат на личната ни връзка с всеки човек.
За болницата при Живоприемния източник в Балъкли, Цариград
- Детайли
- Иван Димитров
По молба на нашата читателка Р. А. разказваме накратко за това многовековно здравно учреждение на гръцката православна общност в столицата на Османската империя, а днес най-голям град на Република Турция – Истанбул.
Болницата е в близост до храма при целебния извор Живоприемни източник в местността Балъкли и е една от трите болници, поддържани от гръцката общност в мегаполиса край Босфора, в който живее и над 95% от оредялата гръцка етнорелигиозна общност в югоизточната ни съседка. Другите две болници се намират в кварталите Галата и Таксим, северно от залива "Златният рог" (превод от турското наименование "Алтън бойнуз"; гръцкото име на залива е «Кератион», в превод „рогче“ и „рожков“ заради формата му).
Голямата по размери сграда на болницата пострада сериозно от пожар на покрива и най-горния етаж на 4 август 2022 г. и така привлече вниманието на международната общественост. Самата болница е основана още през 1753 г. от сдружението на бакалите. Първоначално е била малка дървена сграда, която изгоряла при пожар през 1790 г.
Всичко, в което няма свобода, няма връзка с Христос
- Детайли
- Архим. Теодосий Мардзухос
В по-старо време и двете власти, държавната и църковната, в известен смисъл имали един и същ предмет на грижа: народа. Императорът и всеки управник бил отговорен за народа. От църковна страна обаче много бързо било осъзнато, че църковното ръководство не е някаква безтелесна глава. Главата съществува като част от тялото. Но днес то сякаш все повече прилича на глава без тяло. Защото кой сериозно би твърдял, че в днешна Гърция гърците са християни в такава степен, че Църквата реално да ги изразява? Казваме: "90% са християни“. Но само защото някога сме ги кръстили. Колко години ще поддържаме заблудата, че човек е християнин само защото е кръстен? Едно е да си кръстен, друго е да си християнин. Ето, успяхме до го постигнем това... Кръщаваме ги малки деца, които още не могат да придобият съзнателно отношение към вярата. После те минават през живота, следвайки някакви обичаи, формалности и навици, но това само по себе си не ги прави християни.
Ето, ти оздравя, недей греши вече!
- Детайли
- Ламбро Скончос
Проповед за Неделята на разслабения
Четвъртата неделя след Възкресение Христово е посветена на великото чудо на изцелението на разслабения, парализирания мъж, от нашия Господ Иисус Христос. Един нещастен човек лежал парализиран и напълно изоставен в един от петте притвора (аркади, т.е. покрити пространства) край известния водоем (къпалня според Йоан 5:2), наричан Витезда, което означава "дом на милосърдието". Това било в Йерусалим при така наречените Овчи порти, т.е. порти, откъдето вкарвали овцете (включително овни и агнета) за жертвоприношенията в двора на храма.
Този човек лежал там в продължение на цели тридесет и осем години. Той търпеливо очаквал чудотворното си изцеление от водата заедно с много други болни, тъй като там лежало "голямо множество болни, слепи, куци, изсъхнали, които чакали да се раздвижи водата" (Йоан 5:3).
Възложи бремето си на Христос
- Детайли
- Свещ. Георги Десподов
Възможно е да се намираме в Църквата от много дълго време и да знаем, че трябва да постъпваме като християни. И въпреки това е възможно да изповядваме едно много абстрактно християнство. Случва се така, че дори след години духовен живот все още не знаем как да реагираме на конкретните ежедневни предизвикателства. Например когато ни провокира член на семейството ни, когато ни спре полицай, когато някой изтегли повече пари от кредитната ни карта, отколкото трябва. Или пък когато сме изкушени от страсти, когато сме изправени пред болест, слабост или трагедия. Обикновено посрещаме всички тези моменти като пълни езичници и когато всичко свърши, казваме: „Може би не постъпих добре, но не съм сигурен.“ Единственото, което, изглежда, възприемаме много лесно от Библията, е че в някои случаи можем да действаме със свещен гняв.
Христос Воскресе!
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
