Освобождаването на ума
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Втора част на беседата Изкуството на молитвата
Помисълът идва тихо, почти неусетно — и започва да шепне: „Купи и тази рокля. Вземи и онези обувки.“ Имаш вече десет чифта, но той настоява: „Още един няма да навреди.“ Познавам хора, които притежават по 40 чифта обувки. Един от тях, с иронична усмивка, се питаше: „Какво сме станали — стоножки ли? Ако имахме 40 крака, да, щяхме да ги носим. Но с два?“ Замисли се, чедо мое: Възможно ли е един човек да има нужда от 40, 50, дори 60 чифта обувки? Не, това вече не е нужда. Това е страст. Това е ненаситност. Това е душевна болест. Купуваме и трупаме — обувки, дрехи, чанти, предмети. Не защото ги използваме, а защото вътре в нас има нещо незапълнено. И се опитваме да го напълним с вещи.
А нуждата е проста: Един чифт за зимата, един за лятото. Може би още няколко — за различни поводи, за удобство. Десет чифта — добре. Но 40? Къде отиват всички тези неща? Истината е, че това е страстта на човека — непрестанно да желае, да притежава, да се усеща пълен чрез външното. И точно тук идва нуждата от аскеза. Не просто от външен отказ, а от вътрешно упражнение в свобода.
Да изгоним Далила
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Трета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна
Има една дума, която не се схваща много правилно, въпреки че на български звучи точно и красиво – целомъдрие. Свързваме я с обета, който дават монасите, но смисълът й надхвърля манастирските стени. През Великия пост ние ежедневно молим Бога с молитвата на св. Ефрем Сириец, в която на първо място е молбата за дух на целомъдрие. Това трябва да ни сигнализира, че тази добродетел е необходима не само за монасите, а за всеки християнин.
Обикновено под целомъдрие се разбира въздържане от сексуални контакти, но св. Ефрем Сириец разширява значението на тази дума: „Истински целомъдрен е онзи, който не само цялото си тяло пази от блуд, но и всеки телесен член; когато например окото и езикът (говоренето) спазват целомъдрие – всеки в своята си дейност, тогава и във вътрешния човек душевните помисли не се съчетават с порочни мисли.“ Така че под целомъдрие трябва да разбираме хармония на душата с тялото и на душата с Бога.
Завещанието на покойния Албански архиепископ Анастасий
- Детайли
- Иван Димитров
Много често хората подготвят завещание, с което изразяват своята последна воля по определени въпроси – идейни, духовни, материални. Това правят и много от предстоятелите на църкви, както и архиереи. Тези завещания много рядко се обявяват публично. Завещанието на починалия на 25 януари 2025 г. архиепископ на Тирана и цяла Албания Анастасий (Янулатос) обаче беше публикувано на сайта на Св. Синод на Албанската архиепископия веднага след изминаването на четиридесет дена от кончината на именития, много заслужил и затова много обичан предстоятел. Както се вижда, то е написано още преди двадесет и осем години, а е коригирано преди десет години. Публикуваме го в превод от гръцкия му оригинал.
Завещание на архиепископа на Тирана и цяла Албания Анастасий (Янулатос)
Благословено да е Твоето име, Господи! С дълбока благодарност размишлявам за годините, които прекарах на тази земя, на този удивителен космически кораб, отправен към безкрая. Благодаря ти, Пресвета Троице, задето ми разкри, че безкрайността означава любов, тоест Ти. И Ти ме призова още от детството ми към дейно участие в приключението на Твоята любов, като ме удостои с радостта от тайнствата на Църквата – да живея като една клетка в мистичното Тяло на Христос, което е едната, свята, вселенска и апостолска Църква. Благодаря Ти, защото въпреки моята духовна бедност и слабост Ти ме прие да служа на хората през различни географски и социални граници, съзерцавайки тайната на Кръста и Възкресението, често „при много скърби, но с радостта на Светия Дух“ (1 Сол. 1:6).
Изкуството на молитвата
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Свети Силуан Атонски описва, може би, най-добрия начин на молитва в нейната практическа форма. Казва следното: „Думите на молитвите се произнасят бавно, една след друга. Всяка дума силно завладява съществото на човека. Целият човек се съсредоточава напълно, съсредоточава се дори и физически. Дишането се променя, забавя се или по-скоро се свива, за да не попречи със своята дързост на устрема и съсредоточаването на духа. Целият ум, цялото сърце, цялото тяло – дори и костният мозък – всичко се обединява в една точка“.
Казвали сме и преди, че не е лесно, а може би дори е невъзможно да се опише истинското състояние на молитвата, защото никой човек не се моли по същия начин като друг. Всеки от нас има свой собствен душевен свят, свой собствен начин на мислене, свой собствен начин на изразяване, а съдържанието на сърцето му е различно. Никой човек не е напълно същият като друг. Може да си приличаме, но никога не сме еднакви. Всеки човек има своя собствена личност, той е неповторим и уникален. Поради тази причина и изразяването на всеки човек е уникално и неповторимо. Същото важи в най-висша степен за молитвата, която е най-главното, най-същественото изразяване на човека. Смятам, че тя също е уникална и неповторима. Но тъй като всички хора имаме една и съща природа и в нас действат едни и същи механизми, често се срещат общи елементи. Затова, въз основа на опита на светите отци, тези общи елементи в своята практическа форма могат действително да ни помогнат. Отците са ги открили чрез много труд и дългогодишно духовно упражнение и така ни ги предават като лесен начин за осъществяване на тези велики добродетели.
Бог ни вижда напълно
- Детайли
- Лидия Лозова
Евангелското четиво в Първата неделя на Великия пост за призоваването на апостолите Филип и Натанаил от Иисус (Иоан 1:43-51) разкрива много относно способността ни да гледаме и да виждаме нещата по правилния начин. В тази история Иисус първо призовава бъдещия апостол Филип да Го последва, след което Филип се обръща към своя приятел Натанаил и го кани да се присъедини. Обръщайки се към Натанаил, Филип нарича Иисус „Онзи, за Когото писа Моисей в Закона и за Когото говориха пророците – Иисус от Назарет, синът на Йосиф“ (Иоан 1:45).
Натанаил, несигурен в истинността на това твърдение, пита Филип: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ (Иоан 1:46). На което Филип просто отговаря: „Ела и виж“. Това е първото споменаване на виждането в тази история. Малко по-късно, когато се приближават, Иисус казва за Натанаил: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“. Натанаил се учудва откъде Иисус го познава, а Иисус отговаря: „Преди да те повика Филип, когато беше под смоковницата, Аз те видях“ (Иоан 1:48). Това е второто споменаване на виждането – този път не нашето човешко зрение, а Божието.
След това виждането се споменава още три пъти. Изумен, Натанаил веднага изповядва Иисус като Божи Син и Цар на Израил. Иисус му казва: „Понеже ти рекох: видях те под смоковницата, затова ли вярваш? По-големи неща от тези ще видиш“. И накрая добавя: „Истина, истина ви казвам: отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Сина Човечески“.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
