Отговорът на молитвата е Самият Христос
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение на "Бог вече е видял сърцето ти"
Освен различните форми на перфекционизъм, които познаваме в светския живот, съществува и религиозен перфекционизъм.
Тази невроза, това вътрешно безпокойство, внушава на човека, че преди да се помоли, трябва най-напред да приведе душата си в някакво „подходящо“ състояние. Оттук идва и онова познато твърдение, което непрекъснато чуваме: „Не съм готов“. Не съм готов да се оженя, да отида на църква, да се причастя, да се помоля или дори да отида на работа. Но какво означава човек да бъде готов? Кой е готов и кой може да определи кой е готов и кой не е?
Аз много се боя от хората, които заявяват: „Вече съм готова да стана майка“. Треперя за децата, които ще родят, сякаш ги очаква един Хитлер! Защото усещането, че вече си способен, съвършен и напълно подготвен, накрая ще те смаже. Същото е и с онзи, който заявява: „Сега вече ще се оженя – свирете, музиканти!“. Въпросът не е да смяташ, че можеш, а да си способен вътрешно да понесеш онова, което предстои. Необходимо е в теб да е настъпила духовна промяна, да се е отворило пространство, да се е разширила способността ти да обичаш, така че да можеш да приемеш другия именно в неговата различност.
Преображение Господне
- Детайли
- Прот. Александър Мен
На планината си се преобразил, Христе Боже, и Твоите ученици, доколкото можеха да понесат, видяха славата Ти, та когато Те видят разпнат, да разберат Твоето доброволно страдание, а на света да проповядват, че Ти си наистина сиянието на Отца.
Кондак на празника
Защо сред многото събития от живота на Христос Църквата е извела като важно Преображението и дори му е посветила специален празник на 6 август?
Свидетели на това събитие са били само трима души, и по всичко личи, че то не заема някакво изключително място в историята на Спасението. И все пак в този празник има нещо, което се отнася до самата същност на Боговъплъщението.
Молитвата превръща самотата в духовно общение с Бога
- Детайли
- Румънски патриарх Даниил
Проповед за Неделя 9-та след Петдесетница
От днешното евангелие – Мат. 14:22-34 - произлизат три главни поучения:
1. Оттегляйки се да се помоли Христос превръща физическата самота в духовно общение с Бога.
2. Иисус оставя учениците сами да се борят с морската буря, за да разберат колко необходима е за човека Божията помощ в трудни ситуации
3. Корабът, обхванат от морската буря, представлява Христовата Църква във враждебния свят.
Христос се оттегля да се помоли насаме, за да ни научи да благодарим на Бога за всяко постижение в нашия живот. Моли се насаме, за да не бъде хвален от множеството, което наситил, умножавайки хляба и рибата.
Религията не е скривалище от живота
- Детайли
- Прот. Василий Термос
Когато религията предоставя всички отговори, тя премахва тревогата, която пораждат борбата с въпросите, търсенето на смисъл и личното усилие да бъде избрано същественото в живота. В такъв случай религията насърчава хората да се обръщат към Бога не за да намерят сили да се изправят срещу страховете си, нито за да придобият смелост да посрещнат живота зряло и реалистично. Тогава религията предлага образ на Бога, който осигурява достатъчно облекчение от тревогите, а хората се освобождават от отговорностите на зрелия живот, сякаш имат Божието одобрение за това.
К. Фотю1 продължава, като описва как естественият стремеж към сигурност може да подкопае зрелостта: „Религията, която предлага сигурност и закрила в един свят, който понякога изглежда готов да ни смаже, не води непременно до бягство от проблемите. Напротив, тя може да бъде сплотяваща сила, която предпазва крехкия ни живот от разпадане. Религията, която дарява утеха пред лицето на необяснимата болка или дава сила и яснота в моменти на слабост и объркване, помага на хората да се справят с различни области от своя живот. Без помощта на религията за тях може би би било твърде трудно да се справят правилно с тези изпитания. Освен това религията не позволява несигурността и страховете, които са част от живота ни, да ни изтощят напълно. Но когато религията предлага единствено сигурност и закрила, когато всичко, което прави, е да прогонва страховете и да намалява тревогата, тогава ние може да се чувстваме защитени и утешени, но си оставаме деца и не съзряваме.
Акатист на Пресвета Богородица Вратарка
- Детайли
- Двери
Текстът на този акатист е приет за използване в Руската православна задгранична църква при поклонение пред Хавайската икона на св. Богородица, макар че не разказва за историята на тази икона. Акатистът е с руски произход, утвърден през 19 век, и е посветен на донасянето на две копия на чудотворната Иверска икона на Божията майка от Света гора в Москва. Първата е нарисувана от иконописеца Ямвлих Романов на Атон и е донесена в Москва през 1648 г. А втората икона е нарисувана по повод основаването на Иверския манастир на Валдай от патриарх Никон ок. 1655–1656 г. В акатиста се разказва за тези две събития, свързани с руската история. Накрая са добавени две молитви пред Монреалската икона на св. Богородица (изчезнала през 1997 г.), за чиято "наследница" се счита Хавайската. Съществува специален акатист за Хавайската икона, съставен преди три години по повод 15-годишнината от началото на изтичането на миро от нея, но той не е утвърден от РПЦ за широко ползване.
Акатист на Пресвета Богородица Вратарка
(пред чудотворната Иверска икона от Света гора)[1]
Кондак 1
На тебе, наша Владичице Богородице, Водителка в бран, ние, твоите раби, принасяме хвалебни песни, защото чрез идването на твоя почитан образ придобихме крепък щит, непристъпна стена и незаспиваща стража. А ти, понеже имаш непобедима сила, покрий и ни защити, Владичице, от всички видими и невидими врагове и ни избави от всяка душевна и телесна беда, за да ти казваме: Радвай се, блага Вратарке, която отваряш райските двери за верните!
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
