За определението света литургия
- Детайли
- Иван Димитров
От доста години вече в нашите църковни медии започнаха почти всички да пишат „света божествена литургия“. Това двойно определение е неправилно, в него има плеоназъм, ненужно излишество на определенията. Литургията е богослужението, по време на което се извършва тайнството света Евхаристия. Тя е свято действие, свещенодействие, затова е разбираемо да я определяме като света литургия – с главна или с малка буква, не е важно, защото големината на буквата не допринася за светостта на действието. Говорим за определението света.
Да станеш участник в безсмъртието на Бога
- Детайли
- Архим. Захария (Захару)
Беседа на архим. Захария (Захару) от манастира "Св. Йоан Кръстител" в Есекс, произнесена на 16 март 2025 г. за Неделята на св. Григорий Палама.
Свети Софроний често казваше, че без богословието на св. Григорий Палама, чиято памет честваме днес, не бихме могли да устоим на предизвикателствата на днешното време. Св. Григорий говори за неизразимата и непостижима тайна на Личността на Христос, като в същото време утвърждава, че на човека е дарена възможността да участва в Светлината и енергията, която изхожда от Неговата Личност. С няколко думи той посочва пътя: „Трябва непрестанно да се стремим към съприкосновение с Божията енергия.“ Той пояснява, че имаме нужда от тази непрестанна молитвена молба – не, разбира се, за да убедим Бога, Който е извор на утеха, нито за да Го приближим до нас, понеже Той присъства навсякъде, а по-скоро за да възлезем към Него и да се завърнем като участници в Неговите благи дарове. Тези думи изразяват цялото виждане на исихазма, съсредоточено върху борбата на човека да поддържа близък и същностен контакт с Божията енергия – ключът, който отваря тайната на познанието за Бога. Ние не познаваме Бога с ума си, нито с въображението си. Познанието за Бога, както обяснява св. Софроний, означава „влизане в Божественото битие, общение в самото битие“.
Освобождаването на ума
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Втора част на беседата Изкуството на молитвата
Помисълът идва тихо, почти неусетно — и започва да шепне: „Купи и тази рокля. Вземи и онези обувки.“ Имаш вече десет чифта, но той настоява: „Още един няма да навреди.“ Познавам хора, които притежават по 40 чифта обувки. Един от тях, с иронична усмивка, се питаше: „Какво сме станали — стоножки ли? Ако имахме 40 крака, да, щяхме да ги носим. Но с два?“ Замисли се, чедо мое: Възможно ли е един човек да има нужда от 40, 50, дори 60 чифта обувки? Не, това вече не е нужда. Това е страст. Това е ненаситност. Това е душевна болест. Купуваме и трупаме — обувки, дрехи, чанти, предмети. Не защото ги използваме, а защото вътре в нас има нещо незапълнено. И се опитваме да го напълним с вещи.
А нуждата е проста: Един чифт за зимата, един за лятото. Може би още няколко — за различни поводи, за удобство. Десет чифта — добре. Но 40? Къде отиват всички тези неща? Истината е, че това е страстта на човека — непрестанно да желае, да притежава, да се усеща пълен чрез външното. И точно тук идва нуждата от аскеза. Не просто от външен отказ, а от вътрешно упражнение в свобода.
Да изгоним Далила
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Трета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна
Има една дума, която не се схваща много правилно, въпреки че на български звучи точно и красиво – целомъдрие. Свързваме я с обета, който дават монасите, но смисълът й надхвърля манастирските стени. През Великия пост ние ежедневно молим Бога с молитвата на св. Ефрем Сириец, в която на първо място е молбата за дух на целомъдрие. Това трябва да ни сигнализира, че тази добродетел е необходима не само за монасите, а за всеки християнин.
Обикновено под целомъдрие се разбира въздържане от сексуални контакти, но св. Ефрем Сириец разширява значението на тази дума: „Истински целомъдрен е онзи, който не само цялото си тяло пази от блуд, но и всеки телесен член; когато например окото и езикът (говоренето) спазват целомъдрие – всеки в своята си дейност, тогава и във вътрешния човек душевните помисли не се съчетават с порочни мисли.“ Така че под целомъдрие трябва да разбираме хармония на душата с тялото и на душата с Бога.
Завещанието на покойния Албански архиепископ Анастасий
- Детайли
- Иван Димитров
Много често хората подготвят завещание, с което изразяват своята последна воля по определени въпроси – идейни, духовни, материални. Това правят и много от предстоятелите на църкви, както и архиереи. Тези завещания много рядко се обявяват публично. Завещанието на починалия на 25 януари 2025 г. архиепископ на Тирана и цяла Албания Анастасий (Янулатос) обаче беше публикувано на сайта на Св. Синод на Албанската архиепископия веднага след изминаването на четиридесет дена от кончината на именития, много заслужил и затова много обичан предстоятел. Както се вижда, то е написано още преди двадесет и осем години, а е коригирано преди десет години. Публикуваме го в превод от гръцкия му оригинал.
Завещание на архиепископа на Тирана и цяла Албания Анастасий (Янулатос)
Благословено да е Твоето име, Господи! С дълбока благодарност размишлявам за годините, които прекарах на тази земя, на този удивителен космически кораб, отправен към безкрая. Благодаря ти, Пресвета Троице, задето ми разкри, че безкрайността означава любов, тоест Ти. И Ти ме призова още от детството ми към дейно участие в приключението на Твоята любов, като ме удостои с радостта от тайнствата на Църквата – да живея като една клетка в мистичното Тяло на Христос, което е едната, свята, вселенска и апостолска Църква. Благодаря Ти, защото въпреки моята духовна бедност и слабост Ти ме прие да служа на хората през различни географски и социални граници, съзерцавайки тайната на Кръста и Възкресението, често „при много скърби, но с радостта на Светия Дух“ (1 Сол. 1:6).
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
