„Ръководство за самоубийство на семействата…“
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Беседа, произнесена в храм „Св. вмчк Димитър“ в Атина по време на „ΔΗΜΗΤΡΙΑ 2024“ (Димитриеви дни, които се провеждат през м. октомври)
Безспорно заглавието е странно и провокира, защото е прекалено. Надявам се в хода на беседата да може да го изясним. Нека почнем от там – не е ли краен, прекомерен нашият Бог? В този свет храм има много мощи на светци. Гледаме ги и разбираме, че те също са нещо прекомерно, свидетелстват за една даже плашеща крайност. От една страна е човекът, светецът, с неговата прекомерност, която изглежда, че отговаря на друга една крайност – тази на Бога. Трябва да знаете, че Църквата е среща на две крайности: прекомерната и безгранична любов от страна на Бога – толкова голяма, че каквото и да кажем за нея, ще бъде лъжа. И затова всички, които я познаят, изпитват нужда да я скрият, вместо да я разкриват и описват. Бог е пределът, крайността на любовта. А след това идва и крайността на човека. Това е крайността на едно същество, чиято дълбочина е в буквалния смисъл неопределима. Невъзможно е да бъде разбрана, да бъде проумяна. Единственото, което знаем, е, че за нас Божието име е огромна благост, велик дар. Името на Бога за нас е осъществяване, откриване на един дар, който сякаш няма нито начало, нито среда, нито край.
И тук идва човешкият отговор, който е също прекомерен, който също изглежда краен. Не може ли обаче да има малко по-умерен човешки отговор на „неумерената“, прекомерна Божия любов? Не можем ли да кажем, че мъченичеството или крайният подвиг на нечий аскетизъм са излишни. Щом Бог е толкова голяма любов, защо е нужна моята крайност? Не е ли достатъчна Неговата?
За определението света литургия
- Детайли
- Иван Димитров
От доста години вече в нашите църковни медии започнаха почти всички да пишат „света божествена литургия“. Това двойно определение е неправилно, в него има плеоназъм, ненужно излишество на определенията. Литургията е богослужението, по време на което се извършва тайнството света Евхаристия. Тя е свято действие, свещенодействие, затова е разбираемо да я определяме като света литургия – с главна или с малка буква, не е важно, защото големината на буквата не допринася за светостта на действието. Говорим за определението света.
Да станеш участник в безсмъртието на Бога
- Детайли
- Архим. Захария (Захару)
Беседа на архим. Захария (Захару) от манастира "Св. Йоан Кръстител" в Есекс, произнесена на 16 март 2025 г. за Неделята на св. Григорий Палама.
Свети Софроний често казваше, че без богословието на св. Григорий Палама, чиято памет честваме днес, не бихме могли да устоим на предизвикателствата на днешното време. Св. Григорий говори за неизразимата и непостижима тайна на Личността на Христос, като в същото време утвърждава, че на човека е дарена възможността да участва в Светлината и енергията, която изхожда от Неговата Личност. С няколко думи той посочва пътя: „Трябва непрестанно да се стремим към съприкосновение с Божията енергия.“ Той пояснява, че имаме нужда от тази непрестанна молитвена молба – не, разбира се, за да убедим Бога, Който е извор на утеха, нито за да Го приближим до нас, понеже Той присъства навсякъде, а по-скоро за да възлезем към Него и да се завърнем като участници в Неговите благи дарове. Тези думи изразяват цялото виждане на исихазма, съсредоточено върху борбата на човека да поддържа близък и същностен контакт с Божията енергия – ключът, който отваря тайната на познанието за Бога. Ние не познаваме Бога с ума си, нито с въображението си. Познанието за Бога, както обяснява св. Софроний, означава „влизане в Божественото битие, общение в самото битие“.
Освобождаването на ума
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Втора част на беседата Изкуството на молитвата
Помисълът идва тихо, почти неусетно — и започва да шепне: „Купи и тази рокля. Вземи и онези обувки.“ Имаш вече десет чифта, но той настоява: „Още един няма да навреди.“ Познавам хора, които притежават по 40 чифта обувки. Един от тях, с иронична усмивка, се питаше: „Какво сме станали — стоножки ли? Ако имахме 40 крака, да, щяхме да ги носим. Но с два?“ Замисли се, чедо мое: Възможно ли е един човек да има нужда от 40, 50, дори 60 чифта обувки? Не, това вече не е нужда. Това е страст. Това е ненаситност. Това е душевна болест. Купуваме и трупаме — обувки, дрехи, чанти, предмети. Не защото ги използваме, а защото вътре в нас има нещо незапълнено. И се опитваме да го напълним с вещи.
А нуждата е проста: Един чифт за зимата, един за лятото. Може би още няколко — за различни поводи, за удобство. Десет чифта — добре. Но 40? Къде отиват всички тези неща? Истината е, че това е страстта на човека — непрестанно да желае, да притежава, да се усеща пълен чрез външното. И точно тук идва нуждата от аскеза. Не просто от външен отказ, а от вътрешно упражнение в свобода.
Да изгоним Далила
- Детайли
- Свещеник Красимир Кръстев
Трета неделя на Великия пост – Кръстопоклонна
Има една дума, която не се схваща много правилно, въпреки че на български звучи точно и красиво – целомъдрие. Свързваме я с обета, който дават монасите, но смисълът й надхвърля манастирските стени. През Великия пост ние ежедневно молим Бога с молитвата на св. Ефрем Сириец, в която на първо място е молбата за дух на целомъдрие. Това трябва да ни сигнализира, че тази добродетел е необходима не само за монасите, а за всеки християнин.
Обикновено под целомъдрие се разбира въздържане от сексуални контакти, но св. Ефрем Сириец разширява значението на тази дума: „Истински целомъдрен е онзи, който не само цялото си тяло пази от блуд, но и всеки телесен член; когато например окото и езикът (говоренето) спазват целомъдрие – всеки в своята си дейност, тогава и във вътрешния човек душевните помисли не се съчетават с порочни мисли.“ Така че под целомъдрие трябва да разбираме хармония на душата с тялото и на душата с Бога.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
