Обновяването на вярата след войната – част втора
- Детайли
- Прот. Андрей Кордочкин
Продължение от „Обновяването на вярата след войната“
Русия и следвоенна Германия
Смятам, че опитът на църквите в следвоенна Германия може да бъде от полза за Московската патриаршия. Въпреки това между двете ситуации има разлика, и то не в полза на Русия. Нека разгледаме по-отблизо приликите и разликите.
Сходствата са очевидни най-вече в идеологиите на тогавашна Германия и съвременна Русия. Германският Sonderweg (особен път)1 вече е бил сравняван с „руската идея“, която се трансформира в „руския свят“ и в крайна сметка във вяра в месианското призваниена германския (руския) народ. Може да се каже, че патосът на националното величие и превъзходство, противопоставянето на либералната демокрация, милитаризацията на обществото, идеологията на обсадената крепост и култът към героичната смърт са общи характеристики, както и вярата в духовната природа на „богодаруваната“ власт.
Докато Иван Илин, руският философ в изгнание, цитиран най-често от Путин, възхваляваше германския и италианския фашизъм, Александър Дугин, един от сегашните идеолози на войната, сега пренася политически идеи и концепции от Германия от 30-те години на 20 в. в съвременна Русия.
А сега за разликите.
Св. Антоний: Светият Дух не живее в горделива душа
- Детайли
- Св. Антоний Велики
Продължение от Писмо осемнадесето
ПИСМО ДЕВЕТНАДЕСЕТО
Мои възлюбени в Господа чеда, знайте, че Светият Дух е вечен и трансцендентен. Той издава едно много сладко и нежно благоухание, което словото не може да изрази, както е казал един отец: „Кой не познава сладостта и пленителността на Духа, ако не тези, които са заслужили Той да живее в тях?“.
Знае се, че мнозина не са го заслужили, понеже благодатното състояние на покръстването обитава душите на покръстилите се само след много трудове. След като е заживял в тях, този дух ги предоставя на Светия Дух и вече Светият Дух живее в тях.
Мои възлюбени чеда, в действителност може да се установи, че в този свят има доста подобни неща. Скъпоценният камък се получава не без големи усилия и не се намира по села и градове, а само в палатите на царете. Тъй също и Светият Дух не живее в горделива душа, а в душата на смирените, чиито мисли са насочени към съвършенство. Веднъж този Дух заживял в тях, те отправят дълбока благодарност към Бога и всесърдечна възхвала, че са били удостоени с вселяването на Светия Дух.
Обновяването на вярата след войната
- Детайли
- Прот. Андрей Кордочкин
За да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.
И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.
(1 Кор. 12:25-26)
Отговорността на Московската патриаршия за продължаващата руско-украинска война е очевидна. Също толкова очевидна е и кризата, в която тя ще се окаже след края на войната и падането на режима на Путин. Сливайки се с този режим, Московската патриаршия неизбежно ще сподели последиците от неговия крах.
В същото време е очевидно и друго. Русия ще остане в една или друга конфигурация, така както обществото на вярващите ще остане в нея. Тази общност, бидейки разделена, подобно на самото руско общество, до голяма степен ще остане резерват, в който ще се съхраняват и консервират доктрините на Путин.
Каква ще бъде ролята на Църквата в новото общество? Има ли тя друга възможност, освен да се превърне в изолирано място на прокажени, което напълно се е дискредитирало и е загубило всякакво морално право на присъствие и участие в обществения живот?
Струва ми се, че това не е единственият възможен вариант. Ако обаче църквата се върне към това, което е по природа, ще бъде възможно да се върне само през вратите, през които е излязла.
Служба за преп. Арсений Кападокийски
- Детайли
- -
Преподобният Арсений е почти съвременен светец, живял до 1924 г., а е признат за светец през 1986 г. Той се родил в Кападокия, в селото, където след време се родил и преподобният Паисий Светогорец. В областта през вековете се запазила многобройна християнска общност. Макар и загубили гръцкия език, който достигнал славни върхове през IV век по време на видните кападокийци - Василий Велики, Григорий Богослов, Григорий Нисенски и други, християните учили и практикували вярата си с помощта на турския език.
Арсений останал сирак в ранна възраст и развил склонност към уединение и молитвен живот. Станал монах и бил ръкоположен за свещеник на родното си село. Бил мъдър духовник, изпълнен с любов към хората. Бил почитан еднакво от християните и от мюсюлманите, които също идвали при него за молитвена помощ, защото виждали светия му живот. А и действително получавали помощ от Бога в нуждите и страданията си. Никога не взимал пари от хората и обичал да казва: "Вярата ни не се продава!". При размяната на населението през 1924 г., заедно със съселяните си, отишъл на остров Корфу в Гърция, където на 10 ноември същата година се упокоил.
Църквата трябва да е така безсилна, както е Бог
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожки
Политическият конформизъм отдавна е болест на Руската църква. Още преди революцията църквата и държавата са били в една хармония, при това не винаги благоприятна за църквата. След революцията църквата замлъкна. В периода на потисничество и крайни преследвания никой не си позволяваше да се изказва политически.
Църквата не може да принадлежи на никоя партия, но в същото време тя не е нито безпартийна, нито надпартийна. Тя трябва да бъде гласът на съвестта, просветлен от Божията светлина. В едно идеално състояние църквата трябва да може да каже на всяка партия, на всяко течение: това е достойно за човека и Бога, а това не е достойно за човека и Бога. Разбира се, това може да се направи от две позиции: или от позицията на силата, или от позицията на пределна безпомощност. А на мен ми се струва, и съм дълбоко убеден в това, че църквата никога не трябва да говори от позицията на силата. Тя не бива да бъде една от силите, действащи в тази или онази държава, тя трябва да бъде, ако щете, толкова безсилна, колкото е Бог, Който не принуждава, Който само призовава и разкрива красотата и истината на нещата, Който не ги налага, и да бъде като нашата съвест, която ни подсказва правдата, а ни оставя свободни да се вслушаме в истината и красотата или да се откажем от тях.
