Истината не се налага насила никому
- Детайли
- Архим. Василий Гондикакис
Из беседа на архим. Василий Гондикакис (1935-2025), произнесена през 2013 г. по повод споровете как трябва да се реформира преподаването на Религия в гръцкото училище.
Чуваме за проблема, който съществува, разбираме трудностите и приемаме предизвикателствата. Има нови условия на живот. Заедно с православните деца на Гърция вече учат и чужди деца – с различен произход и други традиции.
Необходимо е да се намери начин да можем да съжителстваме, да търпим другия, който идва от различна традиция. Живеем в нова епоха – хората се преместват лесно, а с тях се пренасят и информация, знания, стоки. Училището трябва да бъде отворено и толерантно. Нашите деца трябва да разберат и да приемат това. А чуждите деца не бива да се чувстват чужди, а да се хранят от един и същи извор на истината.
Води се дискусия, мнозина се замислят. Предлагат се различни решения: преподаването на Религия в училище да има религиоведски характер или да остане вероизповедно, доколкото огромното мнозинство, почти цялото, е православно; или да придобие по-отворен облик с познавателно съдържание... Чуваме всичко това, разбираме го. Но начинът, по който се поставя въпросът, поражда проблеми. Създават се враждуващи лагери. Всички твърдят, че изхождат от Православната църква. Никой не я отрича – напротив, всички твърдят, че стъпват на православната традиция. И все пак, въпреки тези думи, различията остават. Пропастта изглежда голяма.
Христос излекува човешката воля
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Човешката воля се дели на естествена и гномическа. Ролята на послушанието е да възпитава гномическата воля чрез личната борба на всеки християнин, за да се усъвършенства в хармония с Божията воля.
Христос имаше две воли: Божествена и човешка. Но човешката воля се намираше в пълна хармония с Божествената, без да бъде унищожена. Въплъщението на Сина преосмисли понятието за гномическа воля (от γνώμη – лична преценка, мнение, избор) и отхвърли идеята, че тя е греховна по своята същност. Няма гномическа воля без естествена, нито естествена без гномическа. Затова гномическата воля не бива да се „отрязва“ — подобна идея е пагубна за душата. Св. Максим Изповедник съветва: възпитавай гномическата си, по природа себелюбива и себеобслужваща воля, така че тя да стане братолюбива, а после и боголюбива.
Смисълът на послушанието е именно този: да се обучи гномическата воля, за да може естествената ми воля да служи на хората и да допуска другите в хоризонта на моите желания. Това става по пътя на единосъщието (ὁμοούσιον) — чрез търсене на единство с другите в желанията и делата ми.
Слово на Въздвижение на Кръста Господен
- Детайли
- Ярославски и Ростовски митр. Йоан (Вендланд)
В името на Отца и Сина, и Светия Дух!
Страшен е кръстът, когато е оръдие за екзекуция. Огромни мъчения за изкупване на нашите грехове и за нашето спасение понася Господ Иисус Христос на Кръста. Но оттогава, когато Той извършва подвига на Своето страдание и възкръсва от мъртвите, Кръстът става друг: той излива божествената светлина на любовта и ние се прекланяме пред силата на Възкръсналия Господ, направил Своя кръст оръдие на победата над всяко зло. Защо е така? Защото на Кръста в най-голяма степен се разкрива Божията любов към нас.
Христос слиза на земята, за да ни благовести в името на любовта за близостта на Божието царство: „… покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Марк 1:15). Той извършва неизброими чудеса на изцеления; показва, че може да властва над стихиите и да ходи по морето, и всичко това – заради любовта Си към нас.
Да пазим себе си в чистота
- Детайли
- Ярославски и Ростовски митр. Йоан (Вендланд)
Слово на празника Рождество Богородично
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
„Твоето раждане, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена…“ – така пеем днес в тропара на празника. Всичко, което по някакъв начин е свързано с Пресвета Богородица, с Пречистата Дева Мария, ни донася радост. Затова и често се обръщаме към нея с думите: „Богородице Дево, радвай се, благодатна Марийо, Господ е с тебе…“.
Появата на земята на такава светост и чистота ни носи огромна радост. И тази светост и чистота на Пресветата Дева имат като последствие това, че от нея се роди нашият Господ Иисус Христос. Ето защо се пее: „Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог…“ (тропар на празника Сретение Господне).
Съществува едно съвършенство, което убива
- Детайли
- Мелитински еп. Максим
Съществува едно съвършенство, което убива. Това е съвършенството на статуята – безупречно, студено и мъртво, и именно с тази съвършеност се явява младежът от евангелския откъс на 12-тата неделя от Матей пред живия Бог. Един шедьовър на архитектурата на Закона, човек, чиято душа е вкаменена от собствената му добродетел.
Въпросът му: „Учителю благи, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?“ (Мат. 19:16), звучи като молба за последното лаково покритие върху идола на самия себе си, последния тънък щрих, който би потвърдил безсмъртието на неговото дело. Това е дълбокото, подземно безпокойство на самодостатъчния човек, ужасът, че може би някъде върху безупречната повърхност се крие капилярна, невидима пукнатина, която ще срине всичко. Последното потвърждение.
Христос, с движение, което повече прилича на сеизмично разтърсване на реалността, отколкото на отговор, отказва да играе ролята на утвърдител: „Защо Ме наричаш благ?“ (Мат. 19:17). Не го осъжда. Просто отнема основата под краката му.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
