Отец Ипомоний и мисията в Гренландия
- Детайли
- Пропан Бутан
– Благословете, Ваше Светейшество… Ваши Високопреосвещенства, Ваше Преосвещенство…
– Не, не, и той е вече високопреосвещен митрополит, отец Ипомоний… Но сядайте, сядайте.
Отецът неловко се настани на скромния дървен стол пред членовете на Св. Синод, които се бяха вторачили в него. В очите на едни виждаше добронамереност, но други го гледаха изпитателно и с недоверие. Залата бе доста малка. Всъщност не помнеше да я бе виждал до този момент. Явно се използваше само по много особени поводи.
– Повикахме Ви, отец – продължи патриархът – за една важна мисия. Вярваме, че за опитен църковен дипломат като Вас тя няма да е непостижима. Благославяме ви да заминете със специална задача за… (патриархът се наведе към отеца и с приглушен глас каза) Гренландия.
– Гренландия ли?! – слисано възкликна отец Ипомоний. – Но аз не…
Пред портите на Рая
- Детайли
- Лимасолски митр. Атанасий
Ще ви разкажа един случай от живота на един добродетелен човек, наш съвременник. Няма да ви кажа името му. Този човек вече е починал. Но ще ви разкажа за него, за да видите каква борба водят хората и колко велико нещо е любовта.
И така, този човек беше наистина много добродетелен. Истински пазител на евангелския закон. Всичко, което Църквата казва – каноните, Божиите заповеди, той ги спазваше безукорно. И не само това: в края на живота си той се помоли и беше изцелен от тежко заболяване, което с математическа точност го водеше към смъртта. Този човек живееше с голяма духовна строгост. Молеше се непрестанно. Изповядваше се редовно. Причастяваше се. Животът му беше свят, наистина свят. Беше семеен, имаше четири или пет деца. Имаше всички добродетели. И все пак изглеждаше, че нещо му липсва.
Той много се молеше, с голяма сърдечна чистота, и постоянно умоляваше Бога да му покаже дали след смъртта си ще се спаси. Имаше в себе си тази вътрешна тревога – не тревога в смисъл на страх или паника, а добра, спасителна тревога, онова дълбоко вътрешно безпокойство: какъв ще бъде моят изход от този свят?
Най-богатият плод на молитвата
- Детайли
- Митр. Антоний Сурожки
Проповед върху евангелското четиво за Десетте прокажени (Лука 17:12–19)
Искам да насоча вниманието ви към три особености на днешното евангелско четиво. Първата е начинът, по който прокажените се приближили до Христос. Те застанали, както казва Евангелието, отдалеч. Те знаели, че са нечисти, знаели, че допирът с тях е опасен, и дори в стремежа си да получат изцеление не посмели да излагат другите на опасност от осквернение и зараза.
В областта на молитвата много рядко имаме такова ясно съзнание за собственото си духовно състояние, че да сме готови да останем на известно разстояние от Господа. Ние знаем, че в Царството Небесно нищо нечисто няма да влезе, и въпреки това, щом в нас се роди нужда, тъга, осъзнаване на нашата дълбока и неизлечима нужда от Бога, ние веднага дръзваме да се приближим, мислейки, че имаме право на това: право да влезем, право да се приближим до Бога, право да бъдем пропуснати пред всички останали – защото на нас нещо ни трябва.
Бобок
- Детайли
- Михаил Епщайн
В разказа на Достоевски „Бобок“ героят броди из гробището и чува разговорите на мъртъвците. Съзнанието не ги напуска веднага, а постепенно. И за тях това е миг на щастливо разкрепостяване от всички окови на морала.
„Дявол да го вземе, ето какво нещо е гробът! Всички ще разказваме историите си на глас и няма вече да се срамуваме... Всичко горе беше вързано с гнили въжета. Долу въжетата! Ще преживеем тези два месеца в най-безсрамна истина! Да се съблечем и оголим!“ „Да се разголим, да се разголим!“, викаха всички в един глас.
Над гробището се надигат гъсти зловонни изпарения – процесът на разложение вече е обхванал и самите души. И насред този „празник на мъртъвците“ изведнъж се чува странната, неясна дума „бобок“: „Не че е глас, а като че ли e някой до тебe: „Бобок, бобок, бобок!“ Какво е това бобок?“ Точният смисъл на думата остава неясен. Това не е дори дума, а думичка, някакво мърморене, междуметие – звук на умираща, но още тлееща душа.
Нашето огледало е другият
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Страда ли някой, защото самият той не обича? Много малко са онези, които ще дойдат и ще ми кажат: ‘Отче, аз не обичам както трябва.’ Къде са тези хора? Потърсете ги и ги намерете. Всички ще ви кажат: "Мен не ме обичат! Не ме обичат родителите ми, жена ми не ме обича, не ме обичат децата ми, а аз толкова много съм направил за тях..." Поне досега при мен не е идвал никой, който да ми каже: "‘Отче, виж, аз имам голям проблем. Аз съм болен – аз не обичам. Ако това, което чувствам към другите, е любов, тогава се срамувам от себе си.’ Така ли е или не?
Разбирате ли колко голямо нещо е това, което наричаме любов? Имаш едно огледало, в което непрекъснато се отразяваш. Това огледало е другият човек. Когато си сам, казваш: "Обичам те, грижа се за теб, всичко е наред.." Но когато другият застане пред теб такъв, какъвто е, със своите страсти, със своите трудности, с болката си, с безизходиците си, с объркванията си – хайде тогава, кажи му, че го обичаш право в очите, и го докажи.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
