Опитният духовник разпознава кога вярващият има нужда от специалист
- Детайли
- Прот. Василий Термос
Продължение на разговора: Вярата и психотерапията не се изключват – те отговарят на различни въпроси.
– По-рано споменахте, че когато човек, било то психиатър, психолог или свещеник, познава границите си и не ги прекрачва, не може да има разногласие между двете страни. От своя опит като психоложка виждам това постоянно — хора, които посещават психотерапия и едновременно имат и свой изповедник. И тези две посоки могат напълно да вървят заедно. Много често обаче се наблюдава и обратното при представители и на двете страни, и при учени, и при духовници има объркване. Създава се впечатление, че тези две неща не могат да съществуват заедно. В крайна сметка може ли един изповедник да замести психотерапевта? И не би ли било полезно свещениците да имат известни познания по психология, може би и по психопатология, за да бъдат по-полезни в пастирската си работа?
– Разбира се, защото човек може да има нужда от специалист — ако проявява нещо, което изисква намесата на психиатър, или нещо, при което е нужен психолог, или пък трябва да премине през психотерапия, независимо дали с психиатър или с психолог.
Същевременно човек може да има нужда и от духовник по две основни причини. Първо, защото вярващият иска да участва в тайнството на изповедта, което е тайнството на покаянието: чрез него той изразява своята покайна нагласа за неща, които е извършил, и получава опрощение от Бога, Който може да прости всичко, защото няма граници в Неговата любов. И второ, в самото тайнство на изповедта се съдържа и един вид духовно напътствие – това, което наричаме духовен съвет или ръководство в християнския живот. Тоест, вярващият пита: „Как мога в дадена област да постъпвам по християнски? Как да поправя или изцеля връзката си с Бога?“ – и това също е част от духовното общуване в изповедта. И двете измерения – връзката с Бога и връзката с хората, се съдържат в тайнството на изповедта.
Секуларизъм или войнстващ марксизъм?
- Детайли
- Монахиня Ефимия Зайковска
Дебатът за религиозното образование в Сев. Македония
В Сев. Македония протича обществен дебат за въвеждането на предмет Религия в държавните училища. Към настоящия момент предметът "Етика на религиите" се изучава като свободноизбираем в шести клас. Предложението на Министерството на образованието е да се въведат последователно предмети, свързани с Етика, Етика на религиите и Културно-религиозно наследство. От първи до пети клас да се изучава теми по етика, психология, както и основи на религиозното образование, които ще се водят от класните учители. В шести клас богослови ще водят "Етика на религиите", а в седми "Културно и религиозно наследство" също от богослови. В горните класове предметът ще включва етика, психология и социология, и ще се преподава от философи и социолози. Предлагаме ви статията на монахиня Евфимия Зайковска от манастира "Св. Георги Победоносец" в Райчица за протичащия в съседната държава дебат.
Въпросът за въвеждането на религиозно образование в държавните училища в Република Северна Македония е дългогодишен и все още нерешен спор, който разкрива основните предизвикателства пред разбирането и практикуването на секуларизма в посткомунистически контекст. Анализът на този дебат предполага, че част от елита и обществеността, неаргументирано и ненаучно защитавайки светския ред, изпадат в крайна форма на секуларизъм, наречена „марксистки секуларизъм“, което противоречи на основните принципи на религиозната свобода и правата на човека, които включват правото на религиозно образование.
Слово за възкресяването на сина на вдовицата от Наин
- Детайли
- Ярославски и Ростовски митр. Йоан (Вендланд)
Днес светото Евангелие от Лука ни разказва как Господ Иисус Христос възкресява починалия син на една вдовица (Лука 7:11-16).
Вдовицата няма други роднини, освен единствения си син. И този юноша умира. Господ среща погребалната процесия, когато тя излиза от града, за да се отправи към гробището. Той изпитва жалост към бедната жена, спира хората, които носят носилката с мъртвото тяло, и й казва: „Не плачи“.
„Не плачи“ – в устата на Господ – не са думи на обичайното човешко утешение. В тях проличава могъществото на Владиката на живота. След думите на утешение незабавно следва и действие.
Вярата и психотерапията не се изключват – те отговарят на различни въпроси
- Детайли
- Прот. Василий Термос
Прот. Василий Термос, свещеник, психиатър и преподавател по богословие, разговаря с журналиста Христос Деметис и психоложката Ева Карагеоргу в предаването „В страната на стереотипите“ на News24/7.
- Ще говорим за стереотипите на Църквата относно психичното здраве, а също и за вярата и психотерапията. Тъй като Вие сте и свещеник, и психиатър, мисля, че имаме много теми за обсъждане. Първият въпрос, който искам да поставя, защото го смятам за много важен и би помогнал на много хора, е следният: може ли вярата и по-точно изповедта да замести психотерапията, или тези две неща могат да съществуват заедно?
- Да, вярно е, че доста хора имат объркана представа за това. През тези четиридесет години, през които имах благодатта да се занимавам и в двете области, много пъти се сблъсквах с подобни стереотипи. Мога да кажа, че съм срещал стереотипи и от двете страни на реката – тоест, както от вярващи, така и от безразлични към вярата хора, както в средите на Църквата, така и в средите на психиатрията и психотерапията.
Тълкуванието на Свещ. Писание от пергамента до дигиталната епоха
- Детайли
- Полина Спирова
Интервю с главния редактор на сайта "Словото стана плът" Златина Каравълчева за възможностите българските читатели да имат бърз и лесен достъп до много и различни тълкувания на Свещеното Писание, за тълкувателните традиции и светите отци, които ги разработват. Какви са перспективите, които дигиталните инструменти разкриват пред изучаването на свещения текст.
– Вече почти една година в българското интернет пространство присъства сайтът „Словото стана плът“, посветен на тълкуването на Свещеното Писание. Какво наложи създаването му и защо избрахте именно това име за него?
- Сайтът „Словото стана плът“ възникна от осъзнаването, че за нас, православните християни, най-важно е да познаваме Иисус Христос – Кой е бил Той, как е говорил, как се е държал с хората, какво са видели и чули свидетелите на Неговия живот. Ако загубим това живо свидетелство, нашата вяра рискува да се превърне в абстрактна идея, в един вид „православизъм“, лишен от Христос. Богатата хилядолетна култура на Православната църква предполага подобно изместване или дори „заместване“ за немалко религиозни хора. Истинската православност обаче не е в културни или национални форми, а в познаването на Господния дух, както ни го предават евангелистите и светите отци. Това е и причината за наименованието на сайта – нашата вяра не е абстрактен набор от „правилни идеи“, които разказват за Бога и хората по „правилния начин“ – за такава роля претендират всички религии. Нашата вяра е, че вечният Бог стана един от нас и живя с нас в плът – това е отправната точка. Ако тя се изгуби или дори само отмести на заден план, нашата вяра вече престава да е православна, престава да е християнска.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
