Христос излекува човешката воля
- Детайли
- Прот. Николай Лудовикос
Човешката воля се дели на естествена и гномическа. Ролята на послушанието е да възпитава гномическата воля чрез личната борба на всеки християнин, за да се усъвършенства в хармония с Божията воля.
Христос имаше две воли: Божествена и човешка. Но човешката воля се намираше в пълна хармония с Божествената, без да бъде унищожена. Въплъщението на Сина преосмисли понятието за гномическа воля (от γνώμη – лична преценка, мнение, избор) и отхвърли идеята, че тя е греховна по своята същност. Няма гномическа воля без естествена, нито естествена без гномическа. Затова гномическата воля не бива да се „отрязва“ — подобна идея е пагубна за душата. Св. Максим Изповедник съветва: възпитавай гномическата си, по природа себелюбива и себеобслужваща воля, така че тя да стане братолюбива, а после и боголюбива.
Смисълът на послушанието е именно този: да се обучи гномическата воля, за да може естествената ми воля да служи на хората и да допуска другите в хоризонта на моите желания. Това става по пътя на единосъщието (ὁμοούσιον) — чрез търсене на единство с другите в желанията и делата ми.
Слово на Въздвижение на Кръста Господен
- Детайли
- Ярославски и Ростовски митр. Йоан (Вендланд)
В името на Отца и Сина, и Светия Дух!
Страшен е кръстът, когато е оръдие за екзекуция. Огромни мъчения за изкупване на нашите грехове и за нашето спасение понася Господ Иисус Христос на Кръста. Но оттогава, когато Той извършва подвига на Своето страдание и възкръсва от мъртвите, Кръстът става друг: той излива божествената светлина на любовта и ние се прекланяме пред силата на Възкръсналия Господ, направил Своя кръст оръдие на победата над всяко зло. Защо е така? Защото на Кръста в най-голяма степен се разкрива Божията любов към нас.
Христос слиза на земята, за да ни благовести в името на любовта за близостта на Божието царство: „… покайте се и вярвайте в Евангелието“ (Марк 1:15). Той извършва неизброими чудеса на изцеления; показва, че може да властва над стихиите и да ходи по морето, и всичко това – заради любовта Си към нас.
Да пазим себе си в чистота
- Детайли
- Ярославски и Ростовски митр. Йоан (Вендланд)
Слово на празника Рождество Богородично
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
„Твоето раждане, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена…“ – така пеем днес в тропара на празника. Всичко, което по някакъв начин е свързано с Пресвета Богородица, с Пречистата Дева Мария, ни донася радост. Затова и често се обръщаме към нея с думите: „Богородице Дево, радвай се, благодатна Марийо, Господ е с тебе…“.
Появата на земята на такава светост и чистота ни носи огромна радост. И тази светост и чистота на Пресветата Дева имат като последствие това, че от нея се роди нашият Господ Иисус Христос. Ето защо се пее: „Радвай се, благодатна Богородице Дево, защото от тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашият Бог…“ (тропар на празника Сретение Господне).
Съществува едно съвършенство, което убива
- Детайли
- Мелитински еп. Максим
Съществува едно съвършенство, което убива. Това е съвършенството на статуята – безупречно, студено и мъртво, и именно с тази съвършеност се явява младежът от евангелския откъс на 12-тата неделя от Матей пред живия Бог. Един шедьовър на архитектурата на Закона, човек, чиято душа е вкаменена от собствената му добродетел.
Въпросът му: „Учителю благи, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?“ (Мат. 19:16), звучи като молба за последното лаково покритие върху идола на самия себе си, последния тънък щрих, който би потвърдил безсмъртието на неговото дело. Това е дълбокото, подземно безпокойство на самодостатъчния човек, ужасът, че може би някъде върху безупречната повърхност се крие капилярна, невидима пукнатина, която ще срине всичко. Последното потвърждение.
Христос, с движение, което повече прилича на сеизмично разтърсване на реалността, отколкото на отговор, отказва да играе ролята на утвърдител: „Защо Ме наричаш благ?“ (Мат. 19:17). Не го осъжда. Просто отнема основата под краката му.
Свети мъченик Фанурий и неговата икона
- Детайли
- Иван Димитров
Свети Фанурий е един от много обичаните светци сред гръцкия народ. Особено много се почитта той на островите Родос и Крит. Празникът му е на 27 август. Постепенно почитта към този светец се е разпространила и у нас. В много църкви днес има негова икона.
Този любим за православните християни светец може да се смята за дар от Бога, защото е останал неизвестен в продължение на много векове, докато ненадейно в средата на 14 век е открита негова икона. Откритието станало на остров Родос, когато южно от старата крепостна стена на едноименния главен град били разкопани останките на стари сгради. Сред тези останки била открита и църква с много икони, затрупани от развалините ѝ. Върху сравнително добре запазена икона на воин-мъченик тогавашният митрополит на Родос Нил II (1355 – 1369 г.) прочел името на светеца „свети Фанурий“, неизвестен дотогава. И до днес не се знае кога точно е живял и къде е пострадал за вярата си в Христос.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
